Балансът на енергийната мрежа не харесва малките реактори и големите фотоволтаици

Колко близо може да се окаже България до "испански сценарий" и срив на енергийната система, коментираха експерти по време на годишната конференция на "Булатом".

Венцислав Захов от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) даде данни за съотношението между синхронизирани и несинхронизираните мощности (основно зелените централи) в системата у нас.

През зимата в обедните часове то е 68% към 32% в полза на синхронизираните мощности (основно конвенционални), а вечер съотношението е 94% към 6%, защото несинхронизираните мощности у нас са основно фотоволтаици.

През лятото ситуацията е около обяд 39% към 61% този път в полза на зелените мощности, а вечер - 92% към 8% в полза на конвеционалните мощности.

Ситуацията в обедните летни часове е притеснителна за ЕСО, обясни Захов. В конкретния момент единият блок в АЕЦ "Козлодуй" е в планов ремонт и недостиг в системата се покрива от внос на зелена енергия. Експертът направи паралел с Испания, където в края на април енергийната система се срина. Тогава съотношението между синхронизираните и несинхронизираните мощности е било 31% към 69%.

Притеснително е, ако в системата има големи фотоволтаични паркове, обясни енергийният експерт Иван Хиновски. Тези мощности спират внезапно и не дават нужните секунди, или дори милисекунди, за да сработят други системи, като например батерии. Ефективно решение биха били ПАВЕЦ или малки модулни реактори, които веднага могат да реагират и да стабилизират системата.

Хиновски уточни още, че ТЕЦ или АЕЦ се изключват постепенно и продължават да захранват системата, което позволява реакция за стабилизирането ѝ.

От ЕСО обаче коментираха, че малките модулни реактори също крият риск за системата - те представляват съвкупност от няколко модула и реагират именно като няколко различни мощности, а не като една при колебания в мрежата.

Венцислав Захов беше категоричен, че блоковете на Westinghouse, както и ВВЕР 1000 за АЕЦ "Белене", са достатъчно гъвкави и могат да се справят с баланса на системата, в която има добавени зелени мощности. ЕСО има техническо решение за включването на новите две мощности в АЕЦ "Козлодуй" в мрежата. Това ще стане чрез смяната на 220 киловолтови кабели с 400 киловолтови. По отношение на мрежата България е една от най-добре подсигурените в региона и с множество връзки със съседните държави.

Според министъра на енергетиката Жечо Станков структурата на микса и връзките със съседите правят "испанския сценарий" по-малко вероятен за България.

Малките модулни реактори ли са бъдещето?

Макар и нехаресвани от ЕСО, малките модулни реактори се сочат за бъдещето на ядрения сектор. 18 държави работят по 80 модела, използващи различни технологии за охлаждане - от познатото водно охлаждане, до стопена сол, газово охлаждане и т.н., коментира Светослав Спасов, ръководител на магистърската програма за ядрена сигурност в УНСС.

Те осигуряват гъвкавост, намаляват разходите и осигуряват работни места. Но един от проблемите е липсата на регулации, както и заплахите за физическата сигурност, които стават все по-сериозни.

Малките модулни реактори не могат да бъдат изграждани "където и да е", обясни още Спасов. Той предлага създаване на Балкански клъстър на малки реактори да бъде изграден на площадката на АЕЦ "Белене".