Зелената революция в Китай се задвижва от въглищата

Мнозина на Запад гледат с възхищение към очевидното господство на Китай в зелената енергия – страната произвежда и инсталира достатъчно соларни панели, вятърни турбини, електрически превозни средства и батерии, за да залее световните пазари, пише Wall Street Journal.

Вярно е, че Пекин е постигнал огромен подвиг, който би трябвало да накара Запада да промени енергийната си политика, но образът на Китай като зелена суперсила е предимно пропаганда. В действителност страната драстично е увеличила потреблението на енергия повсеместно – стимулирайки „зеленото“ производство с разширяване на капацитета на въглищата – и е забогатяла в процеса.

Цифрите относно зелената енергия могат да бъдат подвеждащи. Китай е осигурил 39% от 2-та трилиона долара, инвестирани по света в зелена енергия миналата година. САЩ и Европейският съюз (ЕС) взети заедно са осигурили още 34%. Но самите разходи не показват качество на инвестицията.

Екологичната страна на китайската индустрия наподобява следващата итерация на скорошния бум и срив на пазара на недвижими имоти, при който Пекин насочи твърде много капитал в строителство, докато настоящата криза не започна около 2021 г. Оттогава китайските пари се вливат в слънчеви панели, създавайки свръхкапацитет. Годишният капацитет за производство на слънчева енергия в Китай вече е над два пъти по-голям от действителните световни продажби на слънчеви панели през 2024 г. От фирмите, оценени от Международната агенция по енергетика (МАЕ), всеки сегмент от китайската верига на доставки на слънчева енергия е претърпял свиване на печалбата през всяко тримесечие на миналата година, като маржовете са достигнали почти минус 60%.

Между началото на 2024 г. и юли 2025 г. над 40 компании са били отписани от борсата, фалирали са или са били продадени. Индустрията е съкратила една трета от работната си сила през 2024 г.

Дори и да работи на загуба, това производство зависи от масивното използване на въглищата: Всеки китайски завод за силиций, важен материал за слънчевите панели, изисква наличието на електроцентрала, работеща с въглища.

Инвестициите се наливат и в сектора на електрическите автомобили. Автомобилостроенето се превърна в икономически стълб за местните власти, някога зависими от изобилните продажби на земя и данъците върху недвижимите имоти по време на предишния имотен балон. Автомобилната индустрия и свързаните с нея услуги сега представляват една десета от брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай. Свръхкапацитетът тук е потресаващ: Консултантската фирма AlixPartners изчислява, че от 129-те активни китайски марки за електрически и хибридни автомобили само 15 ще бъдат финансово жизнеспособни до 2030 г.

Тук трябва да се изтъкнат и данните, които показват, че китайските потребители купуват близо две трети от всички електромобили, продавани в световен мащаб – подтикнати от правителствените ограничения за покупка на традиционни автомобили и привлечени от изключително ниските цени, продукт на излишното производство.

И все пак това не помага особено в битката срещу климатичните промени. Стремежът на на Пекин за повече електромобили се обяснява по-добре с желанието на правителството да избегне зависимостта от вноса на петрол. Батериите за електромобили се произвеждат с помощта на енергия от въглища и се зареждат от доминирана от въглища мрежа.

Оценка от 2023 г., публикувана в iScience, показва, че през целия си живот един китайски електромобил отделя от 85% до 90% от въглеродните емисии, генерирани от бензинов автомобил, до голяма степен поради големия въглероден дълг, натрупан от батерията, произведена от въглища. И тази констатация може да е твърде оптимистична, тъй като много нови купувачи биха си купили по-малко замърсяващ хибрид или биха прескочили като цяло покупка. Освен това китайските електромобили се карат много по-малко от конвенционалните автомобили, което води до по-високи емисии на изминат километър.

Електрическите автомобили също така увеличават замърсяването на въздуха в Китай. Проучване от 2024 г. в Nature показва, че макар електрическите превозни средства да са намалили емисиите на азотни оксиди с 1% от 2020 г. насам, те са увеличили далеч по-смъртоносното замърсяване със серен диоксид и твърди частици съответно с 10% и 20%.

Бумът на електрическите превозни средства в Китай ще увеличи тези емисии в бъдеще и без бърз зелен преход дори емисиите на въглероден диоксид биха могли да се увеличат, прогнозира списание Energy.

Въпреки че Китай добави безпрецедентен нов капацитет на слънчева и вятърна енергия миналата година, страната достигна и 10-годишен връх в строителството на нови въглищни електроцентрали. Китай остава и най-големият потребител на въглища в света, като изкопаемите горива осигуряват над 87% от първичната енергията. Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е 40% през 1971 г., когато страната е бедна, но спада до 7,5% до 2011 г. Оттогава до 2023 г. - последната година, за която МАЕ разполага с данни за Китай - делът на ВЕИ бавно се е увеличил до 10%. По тази траектория пълният преход би отнел 400 години.

Данните на МАЕ показват, че през 2023 г. Китай е добавил над пет пъти повече енергия от въглища, отколкото слънчева и вятърна енергия.

Въпреки че Китай не е зеленият гигант, за какъвто го смятат западните климатични активисти, той предоставя важни уроци. Всеобхватната енергийна експанзия на Китай е огромен стимул за икономическия растеж. Западът, особено Европа, трябва да се откаже от самоналожените енергийни ограничения и да последва примера на Пекин. Като част от енергийния си възход, Китай направи бързи инвестиции в единствената технология, която в момента може да декарбонизира планетата в голям мащаб: ядреното делене и термоядрения синтез.

На Запад традиционната ядрена енергия е станала непосилно скъпа, като строителните разходи в САЩ са се утроили от средата на 80-те години на миналия век. Америка е пуснала в експлоатация само три нови централи през този век, на огромна цена и със срокове за изграждане от поне 11 години. За сравнение, Китай е завършва реакторите за пет до шест години, а разходите са намалели наполовина от 90-те години на миналия век – сега те съответстват на цените в САЩ от средата на 70-те години.

Китай се е разширил от общо три реактора през 2000 г. на 58 блока, като още 33 са в процес на изграждане, 43 са планирани, а 147 са предложени за одобрение. В световен мащаб има 438 атомни електроцентрали.

Реакторите от четвърто поколение – често малки и модулни – са проектирани за ефективност, достъпност, минимални радиоактивни отпадъци и присъща безопасност при аварии. Доклад на Фондацията за информационни технологии и иновации изчислява, че Китай води на САЩ с 10 до 15 години по отношение на способността да внедрява реактори от четвърто поколение в голям мащаб. Първият такъв реактор в света започна да функционира в Китай преди повече от година.

Китай работи и по внедряването на всичките шест типа реактори от четвърто поколение, а не само на един. По отношение на термоядрения синтез страната доминира в патентния сектор и е отделил повече ресурси за изследвания от всяка друга страна.

Това не е намаляване на ВЕИ; това е надпревара за изобилна енергия. Ако Западът не започне да догонва Китай, рискува да се пробуди в свят, захранван от реакторите на Пекин, а не от собствената си изобретателност.

Зелен Китай е до голяма степен фалшив, но е време Западът да започне да подражава на неговия подход: да увеличи потреблението на енергия и разработките на ядрени технологии.