Китай играе все по-важна роля в развитието на зелената енергия в Африка

Растящите разходи за чиста енергия в Китай превърна втората по големина икономика в света в най-големия производител на възобновяема енергия в глобален план. Тази доминираща позиция на Пекин на световните енергийни пазари не произтича само от вътрешния производствен капацитет, но и от все по-големия контрол върху глобалните вериги на доставки на технологии и материали за чиста енергия, както и от инвестирането в производството на развиващите се икономики от Латинска Америка до Югоизточна Азия, Африка, пише Oilprice.

От старта на амбициозната китайска инфраструктурна програма „Един пояс, един път“ през 2000 г., Пекин е инвестирал над 1 трлн. долара в развитието на търговските си отношения по целия свят, включително в енергийната инфраструктура на страните.

Всъщност, колкото и усилено да се стреми Китай да постигне енергийна сигурност, той се стреми също толкова усилено – ако не и по-усилено – да се превърне в „централен стълб на световните енергийни пазари“.

Разширяването на китайското влияние е толкова бързо и често толкова непрозрачно, че много учени и наблюдатели се надпреварват да следят начините, по които глобалният енергиен пейзаж се променя по фундаментални начини. Независимата изследователска група China-Global South Project (CGSP) е основана с единствената мисия да прави точно това – да проследява и разбира разрастващото се участие на Китай в развиващите се икономики. И това е изненадващо трудно за осъществяване.

CGSP посочва „мътната информационна среда, където данните за фирмите са оскъдни, подробностите за проектите са непълни, а медийното отразяване понякога разпространява данни от изоставени или изцяло фиктивни проекти“. За да се опита да запълни някои от тези празнини, организацията пусна нов инструмент, насочен към проследяване на китайските разходи в африканския енергиен сектор.

Доклад, придружаващ публикуването на инструмента, разкрива, че обхватът на китайското участие в енергийните индустрии на континента е огромен.

„В годините между 2020 и 2024 г. китайски компании и финансисти са участвали в 84 енергийни проекта на целия континент, с общ капацитет над 32 гигавата – достатъчно електричество, за да се захранят над 135 милиона домакинства в градовете в региона“, обобщава CGSP.

Участието на Китай в разработването на огромните активи за чиста енергия в Африка носи значителни ползи. Континентът е дом на 60% от най-богатите слънчеви ресурси в света, но само 1% от инсталирания слънчев капацитет. Това е така, защото макар регионът да се радва на значителни първични ресурси, на него му липсва инвестиционен капитал. Той трябва да намери средства, за да разшири капацитета си за възобновяема енергия възможно най-бързо, за да отговори на нарастващите енергийни нужди на най-бързо растящото население.

Очаква се населението на Африка да се удвои до 2050 г. , а търсенето на енергия в региона се очаква да се утрои през следващото десетилетие. Това представлява значимо предизвикателство за енергийната сигурност, както и за целите за декарбонизация, тъй като африканските държави продължават да се развиват. Днес около 600 милиона души в Африка нямат достъп до електричество.

От години Китай е основният търговски партньор на този континент, но исторически е инвестирал много повече в изкопаеми горива, отколкото в зелени енергийни източници. Но Пекин се очертава като важен стратегически съюзник в развитието на африканския енергиен сектор.

„Предвид настоящите икономически предизвикателства и бъдещите енергийни възможности, Китай може да играе роля в приноса към достъпа до енергия и енергийния преход на Африка чрез търговия, финанси и преки чуждестранни инвестиции“, става ясно от доклад от 2024 г. на Центъра за глобална политика за развитие към Бостънския университет и Африканския консорциум за икономически изследвания.

Липсата на прозрачност около участието на Китай на континента, особено по отношение на механизмите за финансиране, обаче е причина за основателно безпокойство.

„Тази непрозрачност е от значение“, изтъква CGSP. „Без ясни условия е трудно да се оцени напълно устойчивостта на дълга, дългосрочната достъпност или разпределението на ползите. Това също така ограничава способността да се учим от успехите – или да се избягва повтарянето на скъпоструващи грешки“, добавя организацията.