Бързо и евтино - Китай имат предимство при строителството на реактори

През последните години Китай има доминираща роля на пазара на зелена енергия - както по отношение на новите мощности, така и за оборудването на соларни и вятърни централи и производството на батерии, пише в анализ The New York Times. От десетилетие Пекин започва да се подготвя и за лидерство в една сфера,  в която конкуренти са само няколко държави - ядрената енергетика.

В момента да произведат изцяло оборудване за ядрена централа и да продадат технологията могат само Русия, Франция, Южна Корея и САЩ. През 2013 година Китай започна своята първи ядрен реактор с американската Westinghouse, но се развива много бързо и скоро може да претендира за лидерство  и в този сектор на енергийния пазар.

Китай има едно голямо предимство пред западните си колеги - строи бързо и евтино. Един реактор се изгражда за между 5 и 6 години, или два пъти по-бързо спрямо западните.

Последните реактори, изградени в САЩ  в АЕЦ "Вогтъл", се строиха 11 години и костваха 35 млрд. долара.

В Китай процедурата е по-опростена и има много сериозна държавна подкрепа. Три са компаниите, които развиват ядрена енергетика - и трите са държавни и използват евтини държавни кредити при строителството. Правителството се разпорежда с операторите на мрежи да купят част от бъдещата енергия, произвеждана от централите, при изгодни за производителя условия.

В Китай в момента в етап на реализация са 33 реактора. Благодарение на мащаба строителите успяват да усъвършенстват процеса. Те започнаха да строят AP 1000, който се изправи пред същите проблеми, както в САЩ, но китайските инженери направиха редица модернизации и реакторите работят, докато тези в щата Джорджия бяха довършени едва през миналата година.

На Запад нещата са различни, пише NYT. През 70-те и 80-те години на миналия век строителството на нови централи в САЩ почти замря - регулаторите изискваха нови стандарти за безопасност, производителите експериментираха с нови компоненти и конструкции, кредитирането се оскъпи. Започнаха и дебатите за ядрените отпадъци и съхранението им. Това реално уби ядрената енергетика в страната до края на първото десетилетие на новия век, когато беше разработен реактора AP 1000 на Westinghouse.

След моренизациите, които направи, Китай кръсти реакторите CAP 1000 и ги строи за пет години при по-ниски разходи.

Но не всички проблеми на ядрената енергетика са чужди на Китай. През 2021 година при авария  имаше леко повишаване на радиоактивния фон и при по-сериозен инцидент може да се очаква и по-сериозна реакция от обществото. Няма решение и на ядрените отпадъци, като неочаквано за правителството има съпротива от хората срещу изграждане на хранилища.

Пекин също спря някои проекти заради липсата на вода, което е от ключово значение за охлаждането на блоковете.

В САЩ ядрените централи са вероятно един от малкото енергоизточници, за които и демократите, и републиканците са на едно мнение. Иначе първата работа на републиканеца Доналд Тръмп беше да отмени всички субсидии за зелената енергия на своя предшественик. От своя страна Джо Байдън спря проучванията за петрол, които одобри Тръмп в първия си мандат.

На фона на растящото търсене на енергия дори и екоактивисти са склонни да се съгласят с развитието на ядрената енергия, особено когато става въпрос за малки модулни реактори. Но е факт, че в някои отношения страната, която първа използва деленето на атома, за да произведе електроенергия, изостава от Китай, именно при новите технологии, завършва NYT.