Засилващата се буря във Вашингтон подхранва външнополитическите залози на Тръмп

В Съединените щати президентът Доналд Тръмп се сблъсква с растящи потребителски цени, скандала около документите по делото „Епстийн“ и готовността на републиканци да му се противопоставят. Но щом се отдалечите на стотици или хиляди километри от американските граници, вътрешните му затруднения и спадът в рейтинга му почти не влияят върху начина, по който световните лидери го възприемат. За мнозина той остава фигура, способна да разклати стабилността на друга държава — или единственият, който би могъл да реши тежки международни кризи. Такова впечатление оставиха разговорите с дипломати и представители на глобалния елит по време на тазгодишния форум в Доха, пише Politico.

На фона на оживени дискусии и кафе регионални представители коментираха дали вътрешните затруднения няма да подтикнат Тръмп към по-рискови външнополитически ходове, а някои изрично изразиха надежда това да се случи. В същото време ключови фигури от лагерa на MAGA го критикуват, че обръща прекалено голямо внимание на международните теми. „Не му е необходим Капитолийският хълм, за да върши работа във външната политика“, отбеляза представител на арабска държава, напомняйки, че Тръмп неведнъж е демонстрирал безразличие към Конгреса.

Бившият външен министър на Сърбия Вук Йеремич определи Тръмп като „изключително значима глобална фигура“, а други дипломати използваха същия термин. Думата не съдържа морална оценка — човек може да бъде значим, независимо дали допринася за стабилност, или създава хаос. Смисълът е в това, че американският президент разполага с власт, непостижима за повечето държавни лидери. Богатството, военната мощ и глобалната инфраструктура на САЩ гарантират това.

Американските президенти традиционно имат много повече свобода на действие в международната политика, отколкото във вътрешната. Често обръщат поглед към външната сцена, когато политическото им влияние у дома отслабне — пример е Обама, който възстанови отношенията с Куба едва в края на втория си мандат. През първата година от втория мандат на Тръмп светът вече стана свидетел на резки действия — от съкращаване на американската помощ за чужбина до удари по ирански ядрени обекти. Той остава непредвидим, сменяйки позиции по теми като войната в Украйна или съдбата на палестинците в Газа. Настоява за Нобелова награда за мир, докато паралелно заплашва с потенциален конфликт Венецуела. Обявяването на новата му Стратегия за национална сигурност преди форума в Доха предизвика истински шок сред участниците.

Най-големият отзвук дойде от нападката срещу европейските съюзници, за които документът твърди, че се изправят пред „заличаване на цивилизационно ниво“. Това накара модератор на един от панелите да попита върховния представител на ЕС Кая Калас дали президентът на САЩ гледа на Европа като на „враг“. Калас омаловажи критиките, подчертавайки, че САЩ остават „най-важният съюзник“ на ЕС - реплика, която неволно отразява реалния дисбаланс в силата между двете страни. Друг европейски представител призна, че е „дълбоко обезпокоен“, но реалистично погледнато, европейските държави разполагат с ограничени инструменти за реакция.

Част от присъстващите африкански лидери приветстваха разтърсващия подход на Тръмп и изразиха желание той да се ангажира по-активно с конфликти на континента, включително в Судан. Пренебрегват обидните му изказвания за Африка като политическа реторика без практическо значение. Макар претенцията на Тръмп, че е прекратил „седем или осем войни“, да е силно преувеличена, те настояват успехът да бъде измерван чрез напредък в процеса, а не чрез пълно уреждане на конфликти.

Икономическият подход на президента също се посреща положително в някои среди. Богати държави от Залива вече печелят от т.нар. „търговска дипломация“, а министърът на финансите на Зимбабве Мтхули Нкубе определи стратегията на Тръмп за Африка като „прогресивна“ и добави, че международната общност се пита дали следващият американски президент — демократ или републиканец — ще възприеме подобна „креативност“.

На форума в Доха присъствието на висши представители от администрацията на Тръмп беше ограничено, но появата на Доналд Тръмп-младши привлече внимание. Част от дипломати изразиха надежда, че стремежът на президента към международно признание и награди ще го подтикне към стъпки, които могат да доведат до повече глобална стабилност, колкото и турбулентен да е пътят дотам. Британски дипломат дори отбеляза, че размислите на Тръмп за „влизане в рая“ може да го възпрепятстват да предизвика война с Венецуела.

В изказването си бившият държавен секретар Хилари Клинтън оцени смелите ходове на Тръмп, но предупреди, че усилията му често остават без необходимото продължение от дипломати и служители по външната политика, което подкопава трайния ефект на постигнатите договорености.

Независимо от вътрешните му проблеми и разломите в Републиканската партия, президентът на САЩ запазва изключително влияние в глобален мащаб. Има още повече от три години от мандата му - време, в което би могъл да спре имиграцията, да изостави Украйна или да сключи ново ядрено споразумение с Иран. А както обобщава зимбабвийският министър Нкубе, креативността на Тръмп е безспорна.

/БГНЕС/