Победена Европа беше принудена да приеме най-малкото зло в търговията със САЩ

В крайна сметка Европа установи, че ѝ липсват лостове за влияние, за да привлече САЩ на Доналд Тръмп към търговско споразумение при свои условия. Затова Брюксел трябваше да подпише сделка, която едва успя да приеме – такава, която очевидно е в полза на САЩ, пише в анализ журналистът на Ройтерс Марк Джон.

Неделното споразумение за всеобхватни мита от 15% след месеци на преговори е проверка на реалността за стремежите на 27-членния Европейски съюз да се превърне в икономическа сила, способна да се противопостави на страни като САЩ или Китай.

Студеният душ е още по-отрезвяващ, като се има предвид, че ЕС отдавна се представя като експортна суперсила и защитник на търговията, основана на правила – в полза както на собствената си мека сила, така и на световната икономика като цяло.

Със сигурност новите мита, които ще бъдат приложени сега, са много по-лесно смилаеми от „реципрочната“ тарифа от 30%, която Тръмп заплаши да въведе след няколко дни.

Макар да би трябвало да гарантира, че Европа ще избегне рецесия, вероятно ставката ще задържи икономиката на блока в застой: ЕС се намира някъде между два сценария, които Европейската централна банка (ЕЦБ) миналия месец прогнозира – за икономически растеж от 0,5-0,9% тази година и малко над 1% в среда без търговско напрежение.

Но въпреки всичко това е резултат, която едва ли можеше да си представим само преди няколко месеца, преди ерата „Тръмп 2.0“, когато ЕС, заедно с голяма част от света, можеше да разчита на американски мита от средно около 1,5%.

Дори когато Великобритания се споразумя за базова тарифа от 10% със САЩ през май, представители на ЕС бяха категорични, че могат да се справят по-добре и – убедени, че блокът има икономическата тежест, за да се изправи срещу Тръмп – настояха за сделка от типа „нула за нула“.

Отне няколко седмици безплодни разговори с американските колеги, за да приемат европейците, че 10% е най-доброто, което могат да получат. Още няколко седмици бяха необходими, преди да приемат същата базова ставка от 15%, която САЩ договориха с Япония миналата седмица.

„ЕС няма по-голямо влияние от САЩ и администрацията на Тръмп не пришпорва нещата“, коментира високопоставен представител от европейска столица, който беше информиран за преговорите от миналата седмица, докато те приключиха на нивото от 15%.

Този държавен представител и други обърнаха внимание на натиска от европейските експортно ориентирани предприятия да се сключи сделка и по този начин да се облекчи несигурността, която започна да засяга бизнеса – от финландската Nokia до шведския производител на стомана SSAB.

„Бяхме в лоша ситуация. Тази сделка е най-добрият възможен ход при тези обстоятелства“, коментира дипломат от ЕС. „Последните месеци ясно показаха колко вредна е несигурността в световната търговия за европейския бизнес“, допълни той.

А сега какво?

Този дисбаланс – или това, което преговарящите наричат „асиметрия“ – е очевиден в окончателната сделка.

Не само се очаква ЕС сега да отмени всякакви ответни мерки и да остане отворен за американски стоки при съществуващите условия, но и обеща 600 млрд. долара инвестиции в САЩ. Срокът за това остава неопределен, както и други подробности от споразумението засега.

С развитието на преговорния процес стана ясно, че ЕС е стигнал до заключението, че може да загуби много от пълномащабна търговска конфронтация.

Ответните мерки, с които заплаши, възлизат на около 93 млрд. евро – по-малко от половината от търговския излишък на САЩ от близо 200 млрд. евро.

Вярно е, че все по-голям брой столици на членки в ЕС бяха готови да предвидят широкообхватни мерки, които биха позволили на блока да се насочи към търговията с услуги, в която САЩ имаха излишък от около 75 милиарда долара миналата година.

Но дори тогава нямаше ясно мнозинство за насочване срещу американските цифрови услуги, от които европейските граждани се радват и за които има оскъдни местни алтернативи – от Netflix през Uber до облачните услуги на Microsoft.

Остава да видим дали всичко това ще насърчи европейските лидери да ускорят икономическите реформи и диверсификацията на търговските съюзници, за което те отдавна говорят, но така и остават възпрепятствани от национални разделения.

Описвайки сделката като болезнен компромис, който представлява „екзистенциална заплаха“ за много от членовете ѝ, германската асоциация за търговия на едро и износ BGA заяви, че е време Европа да намали зависимостта си от най-големия си търговски партньор.

„Нека гледаме на последните месеци като на зов за събуждане“, каза президентът на BGA Дирк Яндура. „Европа сега трябва да се подготви стратегически за бъдещето – нуждаем се от нови търговски споразумения с най-големите индустриални сили в света“, допълва той.