30% американски мита? Хайде, Европа, направи нещо!

„Хайде, направи нещо“ - мемето с анимационна фигурка, която подбутва мъртва риба с пръчка, би могло да се отнася и за европейския естаблишмънт в тези обтегнати времена на търговска война, пише в коментар колумнистът на Bloomberg Лионел Лорен.

Само дни след като в Брюксел колективно въздъхнаха примирено, когато стана ясно, че всеобхватните американски мита от около 10% са неизбежни, някои търговски представители със закъснение се опълчват на заплахата на президента Доналд Тръмп за мита от 30%, което вероятно би означавало рецесия за еврозоната. Това може и да е тактика на тормоз – която би довела до контрамита върху стоки за 72 млрд. евро, включително върху самолети на Boeing – но тя показва колко потиснато е настроението, особено докато Германия се насочва към година с нулев растеж, а Франция се бори да овладее дефицита си.

Налице е и факторът Китай. Другият голям търговски партньор на Европейския съюз форсира експортния си двигател, захранван от по-евтиния юан, и пренасочва стоки към пазари извън САЩ. Подобно на първия китайски „шок“ отпреди две десетилетия, това може да има допълнителен дестабилизиращ ефект, тъй като Китай все повече изпреварва Стария континент в области като електромобили и батерии, ускорявайки деиндустриализацията и подхранвайки популизма. Митата на ЕС върху китайските електрически превозни средства и държавната помощ за гигафабрики не са разсеяли заплахата.

Воденето на търговска война на два фронта очевидно е трудна задача за който и да е било блок. Но Европа затъва в още по-дълбока бъркотия, вместо да отговори на предизвикателството. Докато компании за химически продукти затварят заводи на континента, а обещаващи фирми за чипове се обръщат към Тайван за инвестиции, атмосферата е мрачна смесица от протекционизъм и мерки за строги икономии. Компаниите се страхуват от рикошетния ефект на реципрочните мита, съчетан с липса на инвестиции и търсене у дома. Придържането към нови търговски споразумения, например Меркосур в Южна Америка, като решение рискува да задълбочи разделението между избирателите и елита.

Освен непредсказуемостта на настоящия обитател на Белия дом, някои ще кажат, че проблемът се крие на горните етажи на централата на Европейската комисия, където непрозрачният и маниакален по отношение на контрола подход към търговската политика не притежава политическия финес от времето на сагата с Brexit. Но много неща могат да бъдат обвинявани. Налице е фундаментална липса на механизми за водене на преговори предвид това колко се забавиха европейските правителства с намаляването на зависимостта от САЩ при технологиите и сигурността, докато рецептите на Марио Драги за по-интегриран единен пазар бяха оставени да събират прах.

А във Франкфурт реториката на Европейската централна банка изглежда е в духа на „мисията: изпълнена“, макар да се очаква инфлация под целевата до 2026 г. и макар по-силното евро да заплашва да потисне растежа. „Мечтая си ЕЦБ да усети, че има роля за растежа в ЕС“, каза миналата седмица френският премиер Франсоа Байру. Той е прав, но изглежда, че апетитът за икономически „базуки“ е малък, независимо дали са заредени със стимули или търговски контрамерки, които биха могли да бъдат насочени към големи технологични компании като Amazon.com Inc. Предстоящият сблъсък заради дупка от 25 млрд. евро за запълване на бюджета на ЕС също няма да помогне.

Разбира се, не всичко е безнадеждно: Германия най-накрая се отърсва от стратегическата си кома, бившите жертви на дълговата криза като Гърция изглеждат в по-добро състояние, а новият тласък за разходи за отбрана ще донесе ползи по-всеобхватни ползи.

И все пак след толкова години на по-слаб растеж и необходимост от справяне със структурни проблеми, които далеч надхвърлят геополитиката, се падна на американските шефове на инвестиционни банки – които оглавяват класациите на континента, когато става въпрос за сключване на сделки – да кажат това, което европейските лидери трябва да чуят за самоусъвършенстването си. Дейвид Соломон от Goldman Sachs Group Inc. миналия месец призова Европа да отключи повече дългосрочни спестявания, да интегрира по-добре капиталовите си пазари и да облекчи регулаторната тежест. Джейми Даймън от JPMorgan Chase се нахвърли с думите: „Губите“. Последния път, когато САЩ оказа толкова силен натиск върху Европа да поправи икономическия си модел, получихме „каквото е необходимо“ от ЕЦБ. Но засега предприемането на каквото и да е било ще е достатъчен напредък.