Рен от ЕЦБ все още вижда малко признаци за трайно установяване на бързата инфлация

Европейската централна банка (ЕЦБ) може да повиши лихвените проценти, за да запази доверието към себе си на фона на предизвикания от войната на САЩ и Израел в Иран ръст в цените на горивата. Засега обаче има малко признаци, че бързата инфлация се е вкоренила в еврозоната, заяви гуверньорът на Финландската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Оли Рен, цитиран от Ройтерс.

Почти сигурно е, че ЕЦБ ще повиши разходите по заемите на следващото си заседание на 11 юни, след като смущенията в Ормузкия проток доведоха до скок в цените на петрола и изтласкаха инфлацията в еврозоната значително над целта от 2%.

Рен повтори позицията на няколко свои колеги, че еврозоната се насочва към „неблагоприятния сценарий“ на ЕЦБ - по-слаб растеж и по-бърза инфлация, което може да наложи повишаване на лихвите „в името на доверието“.

Той обаче отбеляза, че цените на газа не са се повишили толкова силно, ръстът на заплатите продължава да се забавя, а дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни на ниво от около 2% въпреки покачването им в по-краткосрочен план.

„От гледна точка на средносрочната перспектива, най-важното е дали виждаме ясни признаци за вторични ефекти и/или разколебаване на инфлационните очаквания“, посочи финансистът.

„Ако погледнем тези два фактора, виждаме известно колебание при краткосрочните инфлационни очаквания, но няма съществено отклонение при средно- и дългосрочните очаквания“, добави той.

Той добави, че решението през юни ще бъде повлияно и от новите икономически прогнози на ЕЦБ, както и от евентуално развитие около възможно примирие между САЩ и Иран.

Източници на Ройтерс съобщиха, че аргументите в полза на повишение през юни са почти окончателно утвърдени, но банката едва ли ще се ангажира с бъдещи увеличения.

Финансовите пазари очакват още едно или две повишения през следващите 12 месеца, което би оставило лихвата по депозитите в ЕЦБ в диапазона 2,50%-2,75%.

Според Оли Рен ситуацията в Иран или ще се превърне в продължителен конфликт, който допълнително ще затрудни енергийните доставки за еврозоната, или ще се стигне до деескалация на напрежението и примирие с повторно отваряне на Ормузкия проток.

„Ако трябва да заложа вероятности, мисля, че е по-добре да се подготвим за продължителен конфликт, за съжаление, и да помислим как да се адаптираме и ограничим ефектите му, включително като продължим прехода към зелена енергия“, каза той.

Междувременно правителствата трябва да избягват стимулиране на търсенето на горива чрез прекалено щедри субсидии, не на последно място защото фискалното пространство за това е ограничено, подчерта финландският гуверньор.

Той отбеляза, че северноевропейските държави, Франция и Иберийският полуостров ще бъдат частично защитени от енергийния шок благодарение на по-голямата зависимост от ядрена и възобновяема енергия, докато Германия, Италия и Централна Европа ще бъдат засегнати по-силно.

„Очевидно има доста различни ефекти от енергийния ценови шок именно поради това“, каза той. „И това оказва влияние върху паричната политика.“