Силата на средата: Защо самостоятелните инвеститори губят по време на криза?

Различните пазари, на които може да се инвестира, откриват възможности пред участниците в тях и историческата възвръщаемост го е доказала. Но пазарите са динамични - те могат както да растат стремглаво, така и да отбелязват сериозни спадове. При тази волатилност на цените много самостоятелни инвеститори правят груби грешки, които унищожават дългосрочната им печалба. Всички тези грешки могат да бъдат избегнати при наличието на правилната среда.

В тази статия ще разгледаме защо средата има централна роля в успешното инвестиране, най-вече помагайки на инвеститорите във времена на кризи. Щe видим какво отличава печелившите от губещите инвеститори, как техните принципи могат да се приложат по-лесно при наличието на финансова общност и как всъщност да изградим такава около себе си.

Как кризите разбиват самостоятелните инвеститори

Няма пазар, който да върви само нагоре. И това прави инвестирането трудно. На първо място инвестициите изискват да се закупуват качествени активи като част от добре премислена стратегия с ясно поставени цели. На второ място е спазването на стратегията, наличието на дисциплина и следването на предварително зададения план. Всичко това изглежда лесно до момента, в който цените не тръгнат надолу - било то бавно и постепенно или стремглаво, в поредния исторически пазарен срив.

Такива спадове сме виждали често в последните десетилетия - от “дот-ком” балона до кризата през 2008 година, чак до краха на пазарите заради Ковид-19. Но във всички тези периоди има хора, които зануляват печалбите си и такива, които в дългосрочен план остават на добра печалба. Една от съществените разлики между тези две групи е поведението им при спадовете на пазара.

Поведенческите грешки, които водят до загуби по време на кризи

Съществуват няколко основни поведенчески грешки, към които инвеститорите са уязвими във времена на криза и сриващи се цени. Всички те могат да се обединят около една обща, най-основна грешка, от която се пораждат всички останали. Това е паническото, емоционално продаване на качествени активи, само защото пазарите падат.

Компанията за пазарни проучвания DALBAR изследва доходността на средностатистическия инвеститор в ценни книжа за периода 2004-2023 година. И тя е средно 6.3% на година, срещу 9.65% възвръщаемост на основния борсов индекс S&P 500. Тоест, средния инвеститор се е представил по-зле от пазара. Ако просто е закупил някой фонд, следващ индекса S&P 500 и не го е продавал за целия период от изследването, той е щял да има над 34% по-добро представяне.

Взимането на емоционални решения е част от научната област на поведенческите финанси. Качествените курсове за инвестиции покриват и тази част от общата картина на правилното инвестиране и не се фокусират само върху моделите за анализи.

Проучването на DALBAR стига до заключението, че спадът във възвръщаемостта до голяма степен се дължи на факта, че инвеститорите се опитват да “уцелят” пазара - да продадат на високо и да купят на ниско. Но това често пъти не се получава, защото когато пазарът падне, те продават. Купуват обратно, чак когато възходът нагоре започне и се установи като тенденция, но по този начин те абсорбират голяма част от спада и пропускат част от възхода. Това води до понижена възвръщаемост, която в дългосрочен план разширява разликата с общото представяне на пазара и води до големи пропуснати ползи.

Защо самостоятелните инвеститори са най-уязвими

Самостоятелните инвеститори са особено уязвими към грешки при пазарни сривове поради няколко причини.

На първо място е емоционалната изолация по време на кризи. Движенията надолу са съпроводени от огромен шум в медиите. С появата на интернета и социалните мрежи това се засилва особено много. Страхът се умножава и много лесно се насажда у самостоятелния инвеститор, което го предразполага към това той да действа емоционално и да не се придържа към своята стратегия. Рискът да продаде качествените си активи на неизгодна цена се повишава драстично.

Втората причина е липсата на обратна връзка. Ако инвеститорът не комуникира със съмишленици, той изпуска това да използва добрата среда като предимство. На първо място няма кой да оспори решението му, в случай че е на път да продаде активи на база емоция. Ако инвеститорът ясно е представил своята стратегия и е бил уверен в това, което е купил, то той не би имал аргументация да продаде панически при спад и общността би контрирала неговите действия. Разбира се, тя не би го принудила да действа по определен начин, но комуникацията би накарала инвеститорът да се аргументира, което би извело на преден план липсата на логика в предприемането на панически действия.

Друга причина самостоятелните инвеститори да са по-уязвими е свързана с липсата на добър пример. Когато видиш човек, който уверено посреща спадовете, не нарушава стратегията и структурата на портфейла си, а дори напротив, търси възможности да закупи добри активи на изгодни цени - това ти дава ясна представа как действат успешните инвеститори. И показва, че е възможно не просто да не понесеш загуби като продадеш, а да се възползваш от нерационалното мислене на останалите борсови участници и да купиш изгодно техните активи.

Силата на средата: Скритото предимство на успешните инвеститори

След като разгледахме опасностите и капаните, които дебнат за самостоятелните инвеститори, време е да обърнем внимание на това по какъв начин средата може да допринесе за постигането на по-добри резултати.

За тази цел ще разберем в какво всъщност се изразява добрата среда и как тя имплементира мисленето на успешните инвеститори - по време на криза и като цяло. Практичният характер на тази втора част от статия ще бъде допълнен от стъпки по изграждане и намиране на правилна среда.

Ролята на добрата среда в инвестирането

Можем да определим три основни функции на добрата среда, които й отреждат централна роля в правилното инвестиране по време на криза. На първо място е задаването на експертна рамка на мислене, базирана на принципите и ученията на успешните инвеститори.

Тази рамка може да бъде характеризирана със следното - наличието на стратегия, ясното изграждане на портфейл от различни инвестиции (ако е приложимо) и тоталното изключване на емоционални решения. Ако инвеститорът знае какво е купил и защо го е купил и има ясна дългосрочна цел, то няма причина да прави взима емоционални решения по време на кризи.

Втората черта бе спомената по-рано - става въпрос за наличието на отчетност. Панически и непремерени действия не биха съответствали на поведението на един подготвен инвеститор и това веднага би си проличало в условията на добра среда.

Последно, но не по-важност, е филтрирането на шума. Кризите и пазарните спадове са съпътствани от медийна вълна - статии, видеа, постове в социалните мрежи, много от тях допълнително наблягащи на страха, с цел генериране на повече кликове. Разпростиращия се страх може да подведе инвеститора. В добрата среда, обаче този шум не взима превес и на негово място трябва присъства спокойствие и трезва мисъл, което помага на инвеститора да запази самообладание.

Когато добрата среда функционира, решенията не се взимат в изолация, а се взимат в предварително зададена рамка.

Как мислят успешните инвеститори при криза

Целта на добрата среда е да вкорени мисленето на успешния инвеститор у всеки един участник, затова нека видим какво е характерно за този тип мислене.

Подготвеният инвеститор мисли за опазването на капитала като най-първа стъпка в изграждането на своя портфейл. Той не се сеща за това чак когато пазарът започва да се срива. И тъй като той вече се е позиционирал спрямо възможни загуби, когато спадът на цените дойде, той не влиза в режим на опити да избегне загуба, а влиза в режим на търсене на възможности.

Точно когато някои от другите играчи на пазара правят грешки и продават качествените си активи, той купува това, което предварително си е набелязал - и то на по-добра цена. Съответно той не реагира и не “гони” събитията, а продължава да изпълнява стратегията си.

За да бъде възможно подобно позициониране, инвеститорът трябва изначално да има дългосрочна рамка и дългосрочни цели. Това му позволява не само да не се страхува от криза, а и да печели от нея (не веднага, а с времето). Краткосрочното мислене предразполага към провал и добрата среда обикновено не го окуражава.

Разликата не е в информацията, която достига до успешния и неуспешния инвеститор по време на криза. Разликата идва по начина, по който тя се интерпретира и какво позициониране се прави спрямо нея.

Как да изградите правилната среда

Преди намирането на добра група от инвеститори, с които да се обменя опит, е нужно да се обърне внимание на източниците на информация и до голяма степен те да се ограничат.

Оптимално би било да се намалят източниците, които разчитат на сензации и кликове - от по-нискоавторитетни медии до социални профили на инвеститори без доказани успехи и такива, които приоритизират гледания и харесвания пред това да дават стойност на аудиторията.

След като информационните канали са филтрирани, следващата стъпка е да се намери добра група. Тя трябва да се оцени по няколко критерия, като първият е свързан с това какви принципи имат хората в групата - дългосрочен успех или бързи печалби и афинитет към непремерения риск. Групи от типа на Wall Street Bets могат да изглеждат забавни и пълни с колоритни истории и истории, но там устойчивото инвестиране е на много заден план.

Друг критерий е как е действала групата по време на предишни кризи - настъпила ли е паника или хората са запазили спокойствие и са се придържали към стратегиите си.

Трябва да се види има ли различие на мнения. Ако всички винаги са съгласни и на едно мнение, то това ограничава стойността, която може да се извлече. Наличието на културни и смислени спорове е добър знак.

Има ли групата определена репутация и ако да, каква е тя? Ако е свързана с определени канали на съдържание, какви са отзивите от тях - има ли лоялни привърженици или аудиторията е преходна? Това са сигнали, които индикират до колко тази общност ще допринесе за изграждането на добра среда.

В заключение, добрата среда има огромна сила в това да помага на инвеститора в трудни моменти. Ако тя отсъства и инвеститорът действа самостоятелно, той е много по-уязвим на паниката, която често предизвиква емоционални решения и груби грешки. В дългосрочен план тези грешки унищожават значителна част от възвръщаемостта на инвестиционния портфейл, затова всяко възможно преимущество трябва да бъде използвано, а добрата среда несъмнено е едно от тях.