Американско мито от 30% ще принуди Европа да преосмисли износния си модел

Митото от 30% върху вноса на европейски стоки, с което заплаши американският президент Доналд Тръмп, ако бъде приложено, ще предизвика промяна за Европа, като заличи цели сектори от трансатлантическата търговия и наложи преосмисляне на икономическия ѝ модел, основан на износа, пише Ройтерс.

Европейските министри, които се срещнаха в Брюксел в понеделник, останаха убедени, че могат да върнат Тръмп от ръба на пропастта преди крайния срок на 1 август и да постигнат споразумение, което да запази двустранните търговски отношения на стойност 1,7 трлн. долара до голяма степен непокътнати.

Но големите колебания в нагласите на Тръмп към Европейския съюз (ЕС), който понякога нарича приятелски, а друг път обвинява, че е създаден конкретно, за да унищожи САЩ, засега поддържат заплахата за мито от 30% много жива.

„Ще бъде почти невъзможно да продължим търговията, както сме свикнали в трансатлантическите отношения“, коментира еврокомисарят по търговията Марош Шефчович за ставката от 30% преди срещата на министри и представители на 27-те столици на ЕС, на която им предостави актуална информация. „На практика тя забранява търговията“, допълни той.

Представителите на ЕС се надяваха, че ще могат да ограничат щетите, като постигнат споразумение за основно мито от около 10%, което е в сила в момента, с допълнителни изключения за ключови сектори като автомобилния.

Миналата година САЩ са формирали една пета от целия износ на ЕС, което ги превръща в най-големия партньор на съюза. Тръмп е притеснен от дефицита на САЩ от 235 млрд. долара, генериран от стоките в тази търговия, въпреки че страната постига излишък при услугите.

Промяна в политическите планове

Въздействието от прекаленото оскъпяване на европейския износ – от фармацевтични продукти до автомобили, техника или вино, за да бъде достъпен за американските потребители, ще се усети незабавно.

Икономисти от Barclays считат, че средна митническа ставка от 35% върху вноса на стоките от ЕС, включваща както реципрочни, така и секторни мита, в комбинация с ответно мито от 10% от Брюксел би намалила производството в еврозоната с 0,7 процентни пункта.

Това би изяло по-голямата част от и без това скромния растеж на еврозоната и вероятно би накарало Европейската централна банка (ЕЦБ) да намали още повече депозитната си лихва от 2%.

„Инфлацията вероятно ще се забави още повече и за по-дълго време под целта от 2%, което би наложило по-благоприятна парична политика, като депозитната лихва може да достигне 1% до март 2026 г.“, отбелязаха икономистите на Barclays.

По-ранна оценка на германския икономически институт IW показа, че мита от 20% до 50% ще струват на германската икономика, оценявана на 4,3 трлн. евро, над 200 млрд. евро от сега до 2028 г.

Макар и малка в процентно изражение, тази загуба на икономическа дейност все пак може да провали плановете на канцлера Фридрих Мерц да прокара данъчни облекчения и да увеличи разходите за обновяване на занемарената от дълго време инфраструктура на страната.

„Ще трябва да отложим голяма част от усилията си в икономическата политика, защото това ще попречи на всичко и ще удари в сърцето германската износна промишленост“, каза Мерц през уикенда по повод на митото от 30%.

Няма връщане назад

В по-далечен план това повдига по-големи въпроси за това как Европа ще възстанови загубената дейност, за да генерира данъчните приходи и работни места, необходими за финансиране на амбициите ѝ, вариращи от грижи за застаряващото население до превъоръжаване на армията.

В рамките на съществуващата си политика за диверсификация на търговията ЕС се справя добре в постигането на предварителни споразумения с нови партньори, но, както показва голямото забавяне при сключването на огромния търговски пакт между ЕС и Меркосур, се сблъсква с трудности при окончателното им подписване и финализиране.

„ЕС няма различни пазари, към които да се ориентира и на които да продава“, коментира Варг Фолкман, политически анализатор в Европейския политически център, за дългите и сложни срокове, свързани с класическите споразумения за свободна търговия.

Някои наблюдатели твърдят, че конфликтът с Тръмп е това, от което ЕС се нуждае, за да завърши отдавна забавените реформи на единния пазар, да стимулира вътрешното търсене и да пребалансира икономиката си, като се откъсне от износа, който съставлява около половината от брутния вътрешен продукт.

Международният валутен фонд (МВФ) счита, че вътрешните бариери на ЕС пред свободния приток на дейности е равносилен на мита от 44% за стоките и 110% за услугите. Обсъжданите реформи като създаването на по-свободни трансгранични капиталови пазари не постигнаха значителен напредък в продължение на над десетилетие.

„По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Няма споразумение за задълбочаване. Бариерите са наложени от самите страни членки на ЕС, за да са от полза за самите тях“, коментира Фолкман за мрежата от национални регулации.

„Остава да се види как ще се отрази всичко това на преговорната стратегия на ЕС през следващите по-малко от три седмици, но засега блокът се придържа към позицията си да бъде отворен за преговори, като същевременно подготвя ответни мерки, ако те се провалят.

Нещо, което може да убеди Тръмп да сключи сделка, според някои европейски наблюдатели, е, че продължаващата несигурност сама по себе си може да отложи момента на понижение на лихвите от Федералния резерв, което американският президент толкова желае.

„Последните развития в търговската война сочат, че ще отнеме повече време, за да се разбере каква ще бъде „зоната за кацане“ на митата..., което, разбира се, поражда несигурност за всички, включително Фед“, коментира главният икономист на компанията AXA Жил Моек. „С новия залп ...оправдаването на призивите за бързо намаляване става още по-трудно“, допълва той.