Невидимата безработица: как митата намаляват доходите и работата в Китай

Майк Чай се стреми да намали разходите за заплати в своя завод за кухненски шкафове с около 30%, за да остане конкурентоспособен спрямо останалите китайски фирми, които са спрели да продават в САЩ заради високите мита и сега се насочват към дългогодишните му клиенти в Австралия, пише Ройтерс.

Чай вече е намалил служителите си наполовина до сто души от пандемията насам и казва, че не може да си позволи повече съкращения. Вместо това скъсява смени и моли работниците да вземат неплатен отпуск, все по-разпространена практика, която се е превърнала в скрита дефлационна сила във втората по големина икономика в света.

„В режим на оцеляване сме“, казва 53-годишният мъж и добавя, че компанията му Cartia Global Manufacturing в южния град Фошан „едва излиза на плюс“. „Казах им: Не искате заводът ни да фалира. Работим тук от десет-петнайсет години, нека се справим заедно“.

Основната безработица в Китай се задържа на ниво от около 5%, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп повиши митата върху вноса от страната с 30 процентни пункта тази година. Вашингтон и Пекин удължиха в понеделник митническото примирие с 90 дни, през които митата няма да се върнат на трицифрените нива от април.

Но икономисти казват, че непълната заетост, която, както и в други икономики, не се отразява в данните, се влошава поради по-високите налози и промишления свръхкапацитет, което намалява доходите на работниците, подкопава доверието им в бъдещето и ги кара да харчат по-малко.

Доверието на потребителите остава близо до рекордно ниски нива, продажбите на дребно отслабват, а инфлацията през юли беше нулева.

Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азиатско-Тихоокеанския регион в компанията Natixis, казва, че именно работниците в промишленото производство в Китай страдат, докато износът – и икономиката, продължават да растат въпреки американските мита.

„Хората са засегнати от този модел на огромна конкуренция, по-ниски цени, което налага намаляване на разходите, а оттам и на заплатите. Това е спирала“, отбелязва тя. „Моделът е смахнат. Съжалявам, но ако трябва да изнасяте на загуба, не изнасяйте“, казва Гарсия-Ереро.

Статистическите данни няма да покажат китайските работници като „основните губещи“ в търговската война, тъй като „те няма да останат без работа, а ще получат неплатен отпуск или ще работят по-малко часове“, коментира тя.

Чай вече е загубил двама ключови клиенти на основния си пазар в Австралия, след като други китайски фирми са намалили цените си, а заводът му работи с половин капацитет.

Според Стефан Еразъм това е стъпка в правилната посока, за да гарантира, че ще увеличи производството си до максимум, като същевременно защитава околната среда.

„Всички, които са напуснали Америка, са дошли в Австралия. Голямо ново предлагане чука на вратите на клиентите ми“, казва той.

Докато китайският износ за САЩ е спаднал с 21,7% на годишна база през юли, той е нараснал с 9,2% за Европейския съюз, с 16,6% за Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и с 14,8% за Австралия.

Чай планира да понижи цените с около 10%. За да си позволи това, той също така намалява извънредния труд, който преди това е формирал над една трета от доходите на работниците – от общо 28 дни на месец до около десет. Работниците му печелят средно 5000 юана (697 долара) на месец без извънредния труд.

Ръководителите на заводи се обръщат и към работници на временни договори, наемат ги за нови поръчки и ги уволняват, когато търсенето спада.

Дейв Фонг, който е съсобственик на три завода в Южен Китай, произвеждащи всичко – от училищни чанти до алпийско оборудване и индустриални машини, казва, че е съкратил 30 работници на пълен работен ден в един от заводите, а след това е наел отново някои от тях на временни договори, за да изпълнява неочаквани поръчки.

„Предпочитаме временни договори, за да не се налага да плащаме вноски за пенсия или осигуровки. Плащаме на ден или на час“, отбелязва Фонг.

„Ако не направим това, компанията ще стигне до задънена улица. Пазарът е слаб, защото покупателната способност намалява. Друг фактор е търговията, особено със САЩ“, допълва той.

Внезапен спад

Временната работа е често срещана в Китай, особено сред близо 300-те милиона мигранти от селските райони.

Чън Чуян, агент по набиране на служители в централния град Ухан, казва, че актуалното заплащане е намаляло до 14 юана на час спрямо 16 юана миналата година.

„Всеки ден има дълга опашка от хора, които чакат за интервюта за работа, но заводите нямат толкова голямо търсене“, казва Чън.

Алън Джан се е занимавал с такава работа в село Датан, където са съсредоточени малки фабрики за дрехи в южния град Гуанджоу, от 2021 г. Тогава той печелел по 400 юана на ден, но сега не успява да намери работа, на която да печели дори половината от тази сума.

„Ако е само няколко стотин юана, няма да я приема“, споделя 30-годишният мъж, след като прегледал ръкописни обяви за временна работа, осигурявана от хора за набиране на персонал, които се придвижват на скутери.

„Не знам какво се случи. Изведнъж намирането на работа стана много трудно, а заплатите спаднаха бързо“, казва Джан, който плаща 700 юана на месец за наем на студио в Датан с жена си, която работи в шивашки фабрики.

През юли той е работил само 14 дни и това го тревожи, защото трябва да събира 10 хил. юана всяка година за таксите за детска градина на сина си. Момчето живее с баба си и дядо си в родния град на Джан в съседната провинция Фудзиан.

„Ако заплатите в производството се свиват, икономиката като цяло ще бъде подложена на дефлационен натиск“, коментира Ричард Яроу, сътрудник в Центъра за бизнес и управление „Мосавар-Рахмани“ към факултета „Кенеди“ на Харвардския университет.

„Това определено е нарастващ проблем за някои от по-ниско квалифицираните видове производство в Китай като текстил, мебели и обикновена електроника“, допълва той.

Ниски заплати

В агенция по труда в Лонхуа, в технологичния център Шънджън, десетки хора разглеждат обяви за работа в заводи за електроника, които плащат от 17 до 28 юана на час.

26-годишният Мо, който има диплома по дигитален маркетинг, но не е успял да си намери работа в тази област, вече е преминал две интервюта до ранния следобед. Той отхвърлил предложенията, тъй като условията се различавали от тези в обявите.

„Казват 23 юана, но всъщност дават 20“, казва Мо. „После удържат такси за управление, жилище, почистване и всичко останало, което могат да удържат“, допълва той.

46-годишният Хуан проверявал пазара за пети пореден ден, след като пристигнал с автобус от югозападната провинция Юнан.

Преди срива на имотния пазар той управлявал проекти в областта на недвижимите имоти. Сега е разведен и живее с 10 юана на ден за храна, като плаща 25 юана на нощ за легло в общежитие. Не може да си позволи нищо друго, докато не си намери работа.

„Имах едно интервю тази сутрин, но поискаха предварителна такса от 80 юана за назначаване“, казва Хуан, влачейки малък куфар. „Затова не отидох. Вместо това си купих малко храна“.