Достигна ли Китай пика на своята икономическа еволюция?

Твърденията за неизбежността на китайското господство в световната икономическа система са направени много преди опитите на Доналд Тръмп да осуети търговията на азиатската икономическа суперсила със САЩ.

Като оставим настрана общите опасения относно политиката на принуда и правата на човека, някои представи за Китай като неудържим икономически, технологичен и военен гигант съществуват редом с други, фокусирани повече върху все по-склеротична, свръхцентрализирана политическа икономика, която зависи от разточителни икономически стимули и се характеризира с лошо управление и институции. Сливането на тези представи предполага, че може би вече сме достигнали „пиковия Китай“, пише Guardian.

По време на финансовата криза от 2008 г. официалният и вероятно преувеличен брутен вътрешен продукт (БВП) на Китай беше около 14 трлн. долара, или около една трета от този на САЩ. До 2021 г. той се беше увеличил до три четвърти от икономиката на САЩ, която възлиза на 23,7 трлн. долара и се говореше широко за това в коя година от настоящото десетилетие Китай ще изпревари САЩ.

До 2024 г. обаче икономиката на Китай, възлизаща на 18 трлн. долара, спадна до малко над 62% от почти 30-те трилиона долара за САЩ. По отношение на БВП на глава от населението, Китай все още е не повече от 20% от този на САЩ.

Развиващият се по уникален начин Китай увеличи дела си в световния БВП между 2000 и 2021 г. от 3,5% на 18,5%, но оттогава се е върнал до около 16,5%. Няма съмнение, че възходът на Китай е поне в застой. Работоспособната възраст и общото население сега се сблъскват с безмилостен спад. Темпът на урбанизация, малко над 60%, достига плато. Растежът на производителността също е в застой.

Дългогодишният скок в дела на Китай в световния износ и производство на промишлена продукция се стабилизира, а външната среда за Китай сега е много по-трудна и по-враждебна. 90-дневната пауза при търговската война между САЩ и Китай изтича във вторник (12 август) и не е ясно дали ще бъде удължена.

Част от проблема е, че Китай е достигнал края на екстраполацията. Миналото наистина е друга страна. Някои от двигателите на растежа му биха могли да се задействат само веднъж: например записването на деца в начални и средни училища; подобряването на основното здравеопазване; извличането на полза от демографския фактор; и преместването на хора от селските райони към по-високопродуктивни градски работни места.

Известен растеж произтича и от редица високоефективни политически инициативи, като например тези, отнасящи се до ерата на реформите и отварянето, вдъхновени от Дън Сяопин : присъединяване към Световната търговска организация (СТО); създаване на истински жилищен пазар и използване на глобализацията. Нищо от това не може да се повтори.

Освен това китайският модел на растеж, базиран на нереалистично високи цели за растеж и уникално високи нива на инвестиции и спестявания, е задушен от стагнираща производителност, трудности с обслужването на дълга и неправилно разпределение на капитала.

На Централната икономическа работна конференция през декември миналата година, китайският премиер Ли Цян обобщи състоянието на страната си, като заяви откровено, че основата за устойчиво икономическо възстановяване и растеж не е стабилна, търсенето е слабо и има натиск върху създаването на работни места и „фискални затруднения“ сред редица провинциални власти.

Въпреки че потреблението е определено като основен приоритет, реалните политически мерки за постигането му са разочароващи, отчасти защото преразпределението на икономическата власт към компаниите и гражданите води и до промени в политическата власт, което е анатема за Комунистическата партия.

Структурният спад в сектора на недвижимите имоти, който в един момент представляваше повече от една четвърт от икономиката, вероятно ще се свие в обозримо бъдеще, съпътстван от по-ниски темпове на формиране на домакинства и по-малки групи от купувачи, които излизат на пазара за първи път, свързани с демографските характеристики, както и хроничното свръхпредлагане на непродадени и незавършени недвижими имоти.

Правителството смекчи подхода си към частните предприятия и одобри нов закон за насърчаване на частната икономика, за да подкрепи изкуствения интелект, технологичните клъстери и хъбове и да намали регулаторните бариери. Слабото бизнес доверие обаче не е свързано с регулациите, а с политическата намеса, слабото търсене и печалби.

Суперглобализацията, от която Китай се възползва, почти е приключила и най-голямата износителка в света сега е изправена пред фрагментираща и раздробена търговска и инвестиционна среда, в която търговията в рамките на блоковете се справя по-добре от търговията между тях.

Китайският блок включва по-голямата част от световното население, но много малък дял от световния БВП, инвестиции и богатство. В същото време развитите и среднодоходните икономики, както и нововъзникващите страни, се противопоставят на това, което възприемат като хищническа търговска политика на меркантилистки Китай.

„Пиковият Китай“ не произтича от съмнения относно индустриалната мощ и произход на страната. Става въпрос обаче за две неща, които могат да бъдат едновременно верни: Китай може да има компании от световна класа като Alibaba, Tencent, BYD, CATL, Huawei и DeepSeek, както и икономика със системни дисбаланси, ограничения на капацитета за задлъжнялост и политически и икономически противоречия.

Казано по друг начин, Китай притежава острови от технологично превъзходство и лидерство в море от макроикономически турбуленции и проблеми. Това характеризира пика на Япония преди 40 години и Китай може да се готви за повторение на ситуацията.