Световната банка повиши очакванията си за ръста на българската икономика през 2025 г.

Според доклада инвестициите в инфраструктура, подобряването на бизнес средата и мобилизирането на частен капитал ще бъдат от решаващо значение за стартирането на производителността. Необходимо е също така подобряване на качеството на образованието, по-специално професионалното и висшето образование. Все още има неизползван потенциал сред жените и младите хора, които са слабо представени в работната сила в региона, посочва се в документа.

Регионът създаде значителни работни места през последните десетилетия, но забавянето на растежа, изоставащата производителност и слабата инерция на реформите усилват предизвикателствата, казват от Световната банка. През последните 15 години се отчита увеличаване на заетостта предимно с нискоквалифицирани работни места с ограничен потенциал за печалба в региона.

Демографията също застрашава устойчивостта на пазара на труда. Световната банка прогнозира населението в трудоспособна възраст в региона да намалее със 17 млн. души през следващите десетилетия. Най-засегнати от тенденцията ще са страните от Източна и Централна Европа и Западните Балкани.

В Централна Азия и Турция населението в трудоспособна възраст ще расте, което ще оказва различен натиск върху пазара на труда, изкривен от структурни проблеми.

Потребителското търсене на фокус

Проблемите с пазара на труда влияят и на потребителското търсене – основният двигател на растежа на икономиките от региона. Забавянето на ръста на номиналните заплати и ускоряването на инфлацията спира увеличението на реалните заплати. В резултат на това приносът на частното потребление към общия растеж вероятно ще спадне до по-малко от 2 процентни пункта тази година от 3,1 процентни пункта през 2024 г. и средно 2,7 процентни пункта в периода 2000-2024 г., изчисляват от Световната банка.

В някои страни се очаква рязко забавяне на потреблението – до 1,1% ръст в Румъния от 5% за предходната година предвид фискалната консолидация, която натежава върху разходите в условията на повишена инфлация. Ръстът на потреблението в Русия вероятно ще намалее до едва 1,2% тази година, доста под средното ниво от 5,4% за периода 2000-2024 г.

На този фон в България търсенето от страна на домакинствата се засилва заради административното увеличение на минималната работна заплата и пенсиите. В икономиките, зависими от паричните преводи, включително тези в Централна Азия, Южен Кавказ и Западните Балкани, потреблението на домакинствата се подкрепя и от по-големия приток на лични трансфери от близки и роднини, които живеят и работят в чужбина.

Например потоците от парични преводи към Узбекистан са се увеличили с 27% на годишна база до 8,2 млрд. долара през първата половина на 2025 г., подхранвани до голяма степен от увеличението на трансферите от Русия. В Таджикистан, където паричните преводи са възлезли на почти 50% от БВП миналата година, личните трансфери са нараснали с повече от 60% през първото тримесечие на 2025 г. Ръстът на паричните преводи е над 9% в Армения и 5% в Грузия.

Особено силен растеж има при потребителските кредити в Централна Азия, Южен Кавказ и Западните Балкани, което също подкрепя потреблението в страните от региона.