Световната банка повиши очакванията си за ръста на българската икономика през 2025 г.

Световната банка очаква икономиката на България да се разшири с 3% през 2025 г. – леко ускорение спрямо ръста от 2,8%, отчетен за 2024 г. и повишение с 1 пр.п. спрямо летния доклад на институцията. Според прогнозата на банката ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще се забави минимално до 2,9% през 2026 г., а през 2027 г. се очаква леко ускорение до 3,1%. Това се посочва в прогноза на институцията, която е част от доклада „Европа и Централна Азия: работни места и просперитет“, публикуван във вторник.

Според доклада икономическият растеж в обхванатия регион се забавя, но страните остават устойчиви на фона на продължаващите глобални и регионални предизвикателства. Очаква се регионалният БВП да се разшири с 2,4% в реално изражение тази година спрямо 3,7% през миналата предимно заради отслабването на руската икономика.

Войната тежи на Русия, Беларус и Украйна

Като се изключи Русия, която формира около 40% от продукцията на региона, очакванията са растежът да се забави по-леко спрямо 2024 г. - до 3,3% през тази и следващата година.

За Русия прогнозата предвижда забавяне на икономическия растеж до 0,9% през 2025 г. и 0,8% през 2026 г. от 4,3% през 2024 г., а за 2027 г. се очаква леко ускорение до 1%.

Подобна тенденция се очертава и за основния съюзник на Русия Беларус – забавяне на растежа до 1,9% тази година спрямо 4% през предходната и до 1,3% през 2026 г. Забавянето на икономиката на страната се очаква да продължи и през 2027 г., когато БВП ще се разшири с 0,8%.

Икономическата експанзия в Украйна вероятно ще се забави до 2% през 2025 г. от 2,9% през 2024 г. заради войната, прогнозират още от Световната банка. Вносът на газ достига най-високото си ниво от близо две години, тъй като щетите по инфраструктурата ограничават вътрешното производство.

По-слабият селскостопански износ също забавя растежа предвид неблагоприятните метеорологични условия и повторното въвеждане от Европейския съюз на търговския режим отпреди войната. Правилата затягат ограниченията върху ключовия украински износ на селскостопански и хранителни продукти. През първата половина на 2025 г. стойността на износа на Украйна спада с почти 5%.

От държавите в ЕС с подобен растеж като България се очертава да е Хърватия, както и Полша, а от балканските страни, които още не са членки на ЕС – Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания.

Отслабване на производството и износа

Фактор за слабостта на растежа е отслабването на експортно зависимото производство в страните от региона. Износът на стоки се възстановява бавно в много от тях заради несигурността около търговските политики, бавното съживяване на еврозоната – най-големия им търговски партньор, и забавянето в Русия.

Производствената активност се свива във всички страни от Централна и Източна Европа и Централна Азия юни насам – първия едновременен спад след пандемията, отчитат от Световната банка.

Същевременно разходите за труд в региона нарастват с двуцифрени темпове в процентно изражение в Централна Европа и Западните Балкани, което също притиска икономиките. Износителите са изправени и пред по-силната конкуренция от увеличения внос от ЕС от Източна Азия.

Необходимост от реформи

Според Антонела Басани, вицепрезидент на Световната банка за Европа и Централна Азия, развиващите се икономики в Европа и Централна Азия трябва да предприемат реформи, за да превърнат устойчивостта в по-силен растеж на производителността, продукцията и работните места.

Басани добавя, че държавите трябва да укрепят частния сектор, да подобрят образованието и да се свържат по-добре в международен план, регионално и вътрешно, като същевременно привлекат повече частен капитал. „Предизвикателството на региона е да увеличи възможностите за работа и да трансформира нискоквалифицираните работни места във висококачествена заетост“, казва тя.

(Продължава на следващата страница)