Драмите в българската политика: Васил Божков отвръща на удара

Българската политика не е лишена от драма. На 17 март бившият охранител на някогашния комунистически лидер на България Тодор Живков, който стана премиер и ръководи три правителства, Бойко Борисов беше арестуван в дома си по обвинение в изнудване и вземане на подкупи, отправено от хазартния бос Васил Божков.

Задържани бяха и бившият министър на финансите Владислав Горанов и шефката на пресцентъра на Борисов Севделина Арнаудова, пише анализ Спасимир Домарадски от Центъра за европейски политически изследвания (CEPA).

Първоначално новинарските агенции свързаха ареста на бившия премиер с посещението на главния прокурор на Европейския съюз (ЕС) Лаура Кьовеши в България през същия ден и над 100 висящи производства за измамно използване на еврофондове. Скоро обаче стана ясно, че полицейската операция е в усилие да се разследват обвиненията на Васил Божков, който твърди, че е бил изнудван и принуден да плаща подкупи на Борисов.

Бившият български премиер беше пуснат от ареста на следващия ден, 18 март, като заяви, че властите искат да го убият.

Божков е най-дълголетният български олигарх, който има мътни връзки с подземния свят от началото на 90-те години на миналия век. По едно време той беше близък съратник на Борисов. Пътищата им се разминаха, когато националистическите коалиционни партньори на Борисов решиха да поемат контрола върху доходоносния лотариен бизнес на Божков, който той не даде без бой.

След това Божков избяга в Обединените арабски емирства (ОАЕ), откъдето коментира, че Горанов и Арнаудова са действали като посредници за незаконни плащания на повече от 30 млн. евро. Правителството на Борисов конфискува и колекцията на Божков от хиляди древни артефакти с приблизителна стойност няколко милиарда долара.

Обвиненията на Божков, отправени за първи път през юни 2020 г., бяха илюстрирани по това време със снимки от спалнята на Бойко Борисов, на които се виждаше нощно шкафче, пълно с банкноти по 500 евро, златни кюлчета и пистолет. Разкритията разпалиха масови протести срещу Борисов през 2020-2021 г. и доведоха до продължителна политическа криза и три парламентарни вота през миналата година.

След изборите през ноември широка коалиция от четири партии се обедини, за да осигури отстраняването на Борисов и неговата партия ГЕРБ от власт. Основната цел на правителството на премиера Кирил Петков е реформа на прокуратурата и закриването на специализираната прокуратура, която е обвинявана в злоупотреба с власт по време на управлението на Борисов.

Освобождаването на Борисов разгневи управляващите, които обвиняват главния прокурор на България в саботаж.

Арестите изненадаха не само ГЕРБ, но и цялото българско общество. Премиерът Петков коментира, че никой не е над закона, но скептично настроената публика има основания да се съмнява в това, като се има предвид безнаказаността на заемалите висши длъжности в миналото.

Задържането на Борисов може би показва, че усилията на правителството за прилагане на съдебна реформа имат известен успех. Всъщност усилията на Петков показват известни признаци на напредък. Миналата седмица, след продължителни и разгорещени дела, правната и конституционната комисия на българския парламент прие промени в Закона за съдебната власт, които да позволят закриването на специализирания съд и специализираната прокуратура.

Арестите подчертават дълбоките разделения в българското общество. Войната в Украйна очерта разцепленията във външната политика в рамките на управляващата коалиция. Българската социалистическа партия (наследницата на тоталитарните комунисти в България) отказва да подкрепи строгия отговор на НАТО. Петков беше принуден да уволни министъра на отбраната заради изказванията му за позицията на България във войната. Сега той се сблъсква със засилващите се позиции на ГЕРБ, която иска предсрочни избори.

Основните цели на правителството на Петков са да реформира съдебната система и да възстанови държавните институции, издълбани и корумпирани от минали администрации. Това се подкрепя от партньорите на България в ЕС. При съставянето на коалиционното споразумение всички страни умело заобиколиха противоречивите възгледи за международните приоритети на България, но тогава никой не очакваше война.

Сега, след 100 дни на поста и при безпрецедентна военновременна среда близо до границите на страната, Петков става пленник на мирновременни коалиционни споразумения и военновременни геополитически задължения. Парадоксално е, че по геополитическа ориентация партийната прозападна позиция на Петков е по-близка до ГЕРБ на Борисов, отколкото до тази на коалиционните му партньори – социалистите.

Българският премиер обаче се нуждае от подкрепата на социалистите, за да прокара съдебната реформа и да отстрани главния прокурор Иван Гешев от власт. Петков е на практика между чука и наковалнята, защото иска да продължи съдебната реформа. Той е наясно, че без нея връщането на Борисов на власт е много вероятно.

За реформаторите арестът на Борисов илюстрира именно борбата за промяна. Събитията дадоха допълнителни аргументи в подкрепа на съдебната реформа и уволнението на Гешев.

Последователният отказ на прокуратурата да разгледа всички обвинения срещу Борисов дава на Петков необходимите политически аргументи за промяна. Остава въпросът дали желанието за победа над Борисов ще надделее, или разделението заради Украйна ще разцепи коалицията и ще проправи завръщането на Бойко Борисов на власт.