fallback

Срещата ЕС-Западни Балкани завърши без напредък

Премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски определи като неприемливо предложението на френското председателство за преговорна рамка на страната с ЕС

18:23 | 23.06.22 г.

Снимка: EPA/БГНЕС

Срещата на върха на Еlвропейския съюз и балканските лидери не успя да разреши безизходицата заради блокираната кандидатура за членство на Северна Македония и Албания в блока, въпреки че Украйна се очаква да стане официален кандидат за присъединяване, предава Ройтерс.

Отделно от решението за Украйна по-късно в четвъртък лидерите на шестте балкански страни Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия изразиха разочарование, че преговорите не са започнали и са блокирани години след като им беше обещано евентуално членство в ЕС.

„Случващото се е сериозен удар за надеждността на Европейския съюз“, каза Димитър Ковачевски, премиер на Северна Македония, на пресконференция след срещата на върха ЕС-Западни Балкани, имайки предвид липсата на напредък.

Ковачевски заяви още, цитиран от БТА, че "в тази форма предложението на френското председателство за преговорна рамка на страната с ЕС не е приемливо за него, за президента, за правителството и коалиционните му партньори".

"Република Северна Македония е почти 18 години кандидат за член на ЕС, а преговорите още не са започнали. Това, което се случва, е сериозен удар върху авторитета на ЕС в региона, губим драгоценно време, с което не разполагаме. Република Северна Македония и Албания, но и регионът не можем да си позволим да тъпчем на едно място, заради една държава-членка, която не успява да се координира и да обезпечи деблокиране на нашия европейски път", каза Ковачевски, който повтори тезата си, че не бива да се допуска  вустранни въпроси да станат мултилатерални.

Ковачевски се обърна и към гражданите на Република Северна Македония, които посъветва да са спокойни. "Ние направихме всичко, сега на ход е ЕС", каза той.

На срещата на върха ЕС отново потвърди обещанието си, което даде преди повече от две десетилетия, да предостави на балканските страни членство, след като те задействат дълбоки икономически, съдебни и политически реформи.

„Срещата ясно и недвусмислено потвърди европейската перспектива пред Западните Балкани и бъдещето на региона в ЕС“, каза официален представител на съюза.

Но ветото на България, което блокира преговорите за присъединяване със Северна Македония заради спор за историята и езика, остава в сила от 2020 г. насам. Преговорите с Албания също се бавят, защото ЕС обвързва напредъка ѝ с този на Северна Македония.

Безсилие

Албанският премиер Еди Рама заяви, че това е „срамота“ и също така обвини лидерите на ЕС в „безсилие“ заради липсата на натиск върху София да направи отстъпки.

„Срамно е страна членка на НАТО, България, да държи за заложник други две страни от НАТО, Албания и Северна Македония, докато в задния двор на Европа се води гореща война, а други 26 страни членки на ЕС показват плашещо безсилие“, каза Рама пред репортери, имайки предвид нашествието на Русия в Украйна.

Рама, който за кратко обмисляше да не присъства на срещата на върха, допълни, че е изразил ясно позицията си пред лидерите по време на заседанието при закрити врата в четвъртък. Но заради падането на българското коалиционно правителство в сряда нямало възможност за пробив в Брюксел.

Подобни решения на ЕС изискват единодушие сред 27-те страни членки.

„Дори пандемия…, застрашителна война не могат да ги обединят“, каза Рама по повод разединението сред лидерите на ЕС, имайки предвид войната в Украйна.

Но българският премиер Кирил Петков, който представлява България на срещата на върха, въпреки че парламентът гласува вот на недоверие на правителството му в сряда, заяви, че се надява за подкрепа на Северна Македония в българския парламент скоро, без да разкрива повече подробности.

Нидерландският премиер Марк Рюте също заяви, че следващата седмица може да има решение на проблема, позовавайки се на надежди, че българският парламент ще се събере, за да подкрепи отмяната на ветото за Северна Македония.

Гражданите на балканските страни отдавна мечтаят за присъединяване към ЕС след етническите войни от 90-те години на миналия век при разпадането на Югославия.

Но северни страни като Франция и Нидерландия блокират процеса по разширяване на съюза, тъй като се опасяват от повторение на прибързаното присъединяване на Румъния и България през 2007 г. и лошото управление на миграцията на източноевропейски работници към Великобритания, която настрои много британци срещу ЕС, отбелязва Ройтерс.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:07 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Политика виж още