fallback

Японизира ли се индустриалната политика на САЩ?

Може би Америка вече не може да си позволи да прилагат подхода на свободния пазар към вземането на решения в частния сектор, когато това засяга националния интерес

11:06 | 14.10.22 г.
Автор - снимка
Създател

Наскоро в Токио, в нещо, което по-сивите глави около масата може би са харесали като историческа смяна на ролите, вицепрезидентът на САЩ Камала Харис събра висши ръководители от полупроводниковия сектор на Япония, за да обсъдят последиците от Закона за чиповете и науката на стойност 280 млрд. долара, който дава тласък на американската индустрия, пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис.

„Обясняването на фискалните планове“ е по-уместно от всякога.

Ден по-рано американският търговски посланик Катрин Тай също обрисува картина на променящи се времена. САЩ, каза тя пред FT, сега активно координират търговската политика и програмите за вътрешни инвестиции в умишлен контраст с традиционното, праволинейно приоритизиране на максималната либерализация.

Така че може ли тази промяна - издигането на индустриалната политика от неприлична дума до новата вашингтонска мантра за стратегическа конкуренция - да бъде най-силният симптом за японизацията на Америка?

Обстановката на отминалата среща прави това много примамлива теза. Харис водеше дискусиите относно държавните свръхамбиции на САЩ в областта на полупроводниците само на няколкостотин метра от японското Министерство на икономиката, търговията и промишлеността. Това е наследникът на Министерството на международната търговия и промишлеността (Miti), което бе автор на историята на корпоративна Япония, или "Япония" ООД и надзираваше комбинацията от индустриална и търговска политика, която изглежда направи Япония толкова неудържима през 70-те и 80-те години. Участниците в кръглата маса на Харис бяха от компании, които в разцвета си бяха фаворизирани от правителство, смятайки ги за критични за националния интерес.

"Япония" ООД беше наратив, задвижван от истински политики и желанието на самата Япония и външния свят да повярват в тяхната ефективност. Японското правителство наистина насочи ресурси към определени индустрии, сред които полупроводниците, в търсене на по-голяма международна конкурентоспособност. За тези (особено САЩ), за които тази стратегия беше свръхконкурентна, идеята за конспиративен държавно-корпоративен комплекс (с неговата удобна терминология „Япония" ООД) беше лесно използвана за похвала или критика. Колкото и критични да са били ролите на либерализираната световна търговия и фундаменталните японски бизнес умения, Miti и индустриалната политика бяха в центъра на вниманието.

По време на периодите както на успех, така и на последвал упадък на "Япония" ООД, позицията на САЩ изглеждаше ясна. Колкото и завидни да бяха трофеите, спечелени от Япония, беше анатема да се говори положително за индустриална политика в стил "Япония" ООД като опция за САЩ. На теория това би означавало да се признае набор от желани резултати, които пазарните сили сами може никога да не постигнат, камо ли да гарантират.

Подобно признание обаче сега се подразбира - не само чрез самия Закон за чиповете, но и в двупартийната подкрепа, която той привлече. Преобладаващият наратив във Вашингтон за Китай е тревога относно нарастващата му индустриална мощ. Но докато създаването на открита индустриална политика на Америка може да бъде водено от прагматизъм, даването на свобода на прагматизма вероятно изисква поне форма на идеологическа промяна. Може би със закъснение мащабът на възприеманата китайска заплаха накара САЩ да решат, че не могат да си позволят да прилагат подхода на свободния пазар към вземането на решения в частния сектор, когато това засяга националния интерес.

Ето защо японизация вероятно не е точната дума тук. Каквито и да са били риторичните табута около индустриалната политика, реалността е, че Вашингтон поддържа техни версии от години - най-видимо в рамките на военно-промишления комплекс.

Когато опасенията относно критичните технологии се засилиха, това осигури механизъм за насочване на инвестициите по начин, с който пазарите не разполагаха сами. Въпреки всичките лозунги от 80-те години, че „бизнесът е война“, основното желание на Япония беше да надмине големия си съперник откъм растеж и пазарен дял. Нейната индустриална политика беше отражение на това. САЩ я разчетоха като такава, но не почувстваха, въпреки книги като класиката от 1991 г. „Задаващата се война с Япония“, необходимостта от създаване на собствена индустриална политика, която да противостои на японската.

Ситуацията с полупроводниците през 20-те години на този век е много различна. Възприеманата заплаха от Китай не касае превъзходство в бизнеса, а формирането в по-дългосрочен план на китайско технологично предимство, което няма да може лесно да бъде наваксано. Непосредственият съперник при чиповете може да е Тайван, но новата индустриална политика на Америка е изградена около страховете от по-голям враг.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:06 | 14.10.22 г.
fallback
Още от Политика виж още