fallback

Ню Йорк го дебнат опасни предизвикателства

Голямата ябълка се нуждае от спешен план за преквалифициране на работната си сила

16:23 | 18.12.22 г.

Ерик Адамс, медийно сведущият кмет на Ню Йорк, предизвика буря наскоро, като обеща да вкара принудително в болници психично болни хора от улиците на града.

Бездомността и престъпността предизвикват нарастващо безпокойство в Голямата ябълка, като двете могат да бъдат свързани с нелекувани психични проблеми. Ако този ход на Адамс осигури по-безопасни улици – и това е голямо „ако“ – това ще хвърли ръкавицата към градове като Сан Франсиско и Сиатъл, където проблемите са много по-големи.

Но докато видими проблеми като бездомността са в центъра на вниманието на кмета, има друг, по-малко видим, който също трябва да го тревожи. А именно, перспективата пред икономиката на Ню Йорк и неговата работна сила, пише главната редакторка за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

По време на пандемичните локдауни много богати жители и фирми се преместиха в локации с ниски данъци като слънчева Флорида, подкопавайки местната данъчна база точно когато търсенето на разходи нарасна. Фискалната дупка беше частично запушена - или, по-точно, прикрита - с федерална помощ. Оттогава някои (но не всички) от мигриралите се завърнаха, офисите бяха отворени наново, жилищните наеми се повишиха, а хотелите се претъпкаха.

Но заетостта на офисите остава по-ниска от нивото преди пандемията и изглежда малко вероятно да се го достигне. Учени от бизнес училищата Columbia и New York Stern изчисляват, че 50 милиарда долара са били изличени от стойността на офис имотите в Ню Йорк.

Следователно Адамс се изправя пред същите проблеми както много други градски управници след началото на пандемията: може ли Ню Йорк да бъде фискално устойчив с наполовина запълнени офиси? И какво да кажем за работната му сила?

Добрата новина е, че градът има значителни предимства (освен това, че е прословуто дързък и умел в предприемачеството). Неотдавнашен доклад, изготвен от McKinsey за кметството, разкрива това: регионът има втората по големина градска икономика в света след Токио. Брутният вътрешен продукт на глава е доста над 150 000 долара - по-висок от всеки друг град в Америка с изключение на Лос Анджелис.

Броят на жителите с академични дипломи също е по-голям, отколкото в други градове на САЩ, а и Ню Йорк има дълга традиция да всмуква тълпи от амбициозни мигранти - една трета от работната му сила е родена в чужбина. Въпреки че имигрантите доминират в медицинските услуги, те също така представляват почти половината от работещите в недвижимите имоти и една трета от тези във финансите.

Още по-важно е, че градът е свикнал многократно да преоткрива своята икономическа сила. В началото на века повечето високоплатени професии са били във финансите. Днес, според неотдавнашен доклад на кметството, технологичният сектор е най-големият двигател на високоплатените работни места, като Ню Йорк е на второ място след Силициевата долина по размера му. Уолстрийт вече не доминира.

Но лошата новина е, че по-общият климат се променя. От 2019 г. работната сила е намаляла с 4 процента в рязък контраст с предходните десетилетия. Това отчасти се дължи на изселването поради коронавируса, но участието на работната сила намаляваше дори преди ковида.

Нещо повече, McKinsey изчислява, че докато между 1991 г. и 2011 г. населението на града се е увеличило нетно с 900 000 души, оттогава е имало с 52 000. Да, правилно прочетохте: в имигрантския Ню Йорк вълната от мигранти се обърна. А тя е източник на сила.

Но по-широките трудови проблеми са също толкова тревожни. McKinsey прогнозира, че до 2030 г. автоматизацията ще елиминира 350 000 работни места в Ню Йорк, в сектори като поддръжка на офиси и ресторанти. Прогнозира се също още по-голяма вълна от нови работни места в здравеопазването, технологиите, правото и бизнеса. Но проблемът е, че тя изисква обучение и образование. Така бъдещето на Голямата ябълка изглежда опасно раздвоено: скоро ще има излишък от високоплатени работни места за висококвалифицирани (и много мобилни) работници, докато нископлатените и нискоквалифицираните ще страдат.

Това предполага, че градът трябва да преквалифицира работната си сила с публични средства или публично-частни партньорства, или и двете. Проекти вече започнаха, но все още са с малък мащаб. И докато бившият кмет Майкъл Блумбърг беше умел в изграждането на партньорства с бизнеса, досега Адамс изглежда по-слаб в това отношение.

Освен това Ню Йорк е изправен пред разрастваща се фискална криза. Екипът на Адамс наскоро обяви, че ще има бюджетен дефицит от повече от 13 милиарда долара през следващите три години, на фона на спад от 7,7 процента в данъчните приходи от личните доходи и свързаните с тях данъци тази година. Управата е права да намали разходите в отговор. Но не може да има голямо съкращение без да се навреди допълнително на инфраструктурата, а няма как да се вземат повече данъци от богатите жители или бизнеса без да се предизвика още по-голямо изселване към места като Флорида.

Така Ню Йорк – както често преди – не само олицетворява Америка, но е и изключителен микрокосмос от нейните предизвикателства. След локдауните неговата икономика може и да расте, а предприемаческият й дух да се въздига, но икономическите и социалните му разделения изглежда ще се влошават.

Ако Адамс успее да се справи с това, той ще се издигне на американската политическа сцена. Ако не, Голямата ябълка е изправена пред още по-лоши проблеми.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:23 | 18.12.22 г.
fallback
Още от Политика виж още