Обвинението срещу Доналд Тръмп - правилно, но дали е и разумно?

Най-добрата причина за повдигане на обвинение срещу Доналд Тръмп в Ню Йорк тази седмица е, че той е виновен. Възможно е съдебните заседатели да се съгласят с това и той да си влезе тихо в затвора, като по този начин няма да може да се върне в Белия дом. Това е добра причина, коетообаче не я прави непременно и разумна.

Американското правосъдие не е политическо, но може да бъде силно политизирано. До вторник следобед не знаехме в какво точно е обвинен Тръмп, но мнозина предположиха, че ще му бъдат повдигнати обвинения за фалшиво укриване на „пари за мълчание", платени на бившата порно звезда Сторми Даниълс. Делото е заведено от избрания от демократите окръжен прокурор Алвин Браг. То се случва повече от шест години след извършването на предполагаемото престъпление и в началото на кампанията на Тръмп за републиканската номинация за президент през 2024 г. Най-малкото това не изглежда случайно.

Повечето наблюдатели бяха стигнали до мнението, че политикът Тръмп вече залязва. Митингите му бяха уморени, а речите му – разпокъсани и криволичещи. На хоризонта се появяваха нови републикански надежди за 2024 г., по-специално Рон ДеСантис от Флорида и бившият вицепрезидент Майк Пенс, които публично критикуваха Тръмп за отказа му да признае изборите през 2020 г. Продължаващите съобщения за многобройните му простъпки със сигурност щяха да накарат републиканците да приемат, че дните му са приключили, пише в свой цитиран от БГнес анализ за The Guardian Саймън Дженкинс. 

Правният анализ на делото срещу Тръмп от тази седмица показва, че има сериозни пречки пред това той да се озове в затвора. Професорът по право и бивш прокурор Джефри Белин посочва, че фалшифицирането на сметки може да има множество смекчаващи вината обстоятелства. Всеки съдия и съдебно жури, дори в Ню Йорк, ще е наясно с политическите рискове от вкарването в затвора на бивш президент, не на последно място за престъпления, които привидно не са толкова ужасни, колкото тези, за които президентът Никсън беше оправдан. Ако Тръмп беше съден за намеса в изборите в Джорджия или за подстрекаване към бунт в Капитолия, може би щеше да е различно. Но републиканците трудно могат да не се съгласят с твърдението на Тръмп, че делото в Ню Йорк е „лов на вещици“, който е равнозначен на "политическо преследване и намеса в изборите". 

Междувременно екипът на Тръмп се отнася към обвинителния акт като към най-доброто покачване на адреналина на аудиторията, което един популист може да си пожелае. То им даде платформа, враг и кауза. Те дори планират тениски със снимката на Тръмп. Вярата на Републиканската партия в нейния герой може и да е отслабнала, но сега Пенс и ДеСантис трябваше да обявят процеса за „възмутителен" и „неамерикански", докато лидерите на партията в Конгреса се наредиха на опашка, за да осъдят "несправедливостта".

Общественото мнение потвърди това. YouGov съобщава, че 57% от републиканците сега са за Тръмп, срещу само 31% за ДеСантис. Според проучване на Harvard CAPs/Harris Тръмп изпреварва с четири пункта дори Байдън. Приблизително една трета от американските избиратели, които му бяха останали верни, сега са съгласни с ДеСантис: „Демократическата партия е "[въоръжила] правната система, за да прокарва политическа програма". Както каза с усмивка една от посетителките на църква, когато я попитаха дали все още ще подкрепя Тръмп след разкритията за Сторми Даниълс: „Всички ние сме грешници, нали?"

Политическата привлекателност на Тръмп се гради върху популяризирането и демонстрирането на бурна самоувереност в защита на сгушените маси на "средна Америка" срещу т.нар. „либерални елити“ от Ню Йорк и Вашингтон. Той противопоставя "обикновените американци" на образованите в колеж, управлявани от медиите, обсебени от "woke" левичари от източното крайбрежие и голямото правителство. Той крещи: "Аз съм вашият воин. Аз съм вашата справедливост." Твърди се, че зле дефинираните "те" са откраднали президентските избори през 2020 г. и смятат да откраднат и следващите. Според Тръмп процесът му е като излязъл от "сталински руски сериал на ужасите".

Сега демократите трябва да се надяват, че ще могат да му навредят на сцената на един високопрофилиран юридически театър, както не успяха да го направят пред съда на общественото мнение. Стратегията трябва да е Тръмп да се възползва от процеса достатъчно, за да изпревари потенциално по-избираемия Де Сантис, но не достатъчно, за да спечели второ състезание срещу Джо Байдън. С други думи, те разчитат на 18 месеца персонализиран политически процес, докато външният свят се бори с двойния ужас на глобалните търговски войни и ескалиращия конфликт в Украйна.

Единственото спасително послание за либералите от всички прослойки е, че във всяка демокрация е опасно да отхвърлят с лека ръка голям брой от тези, с които не са съгласни. Последните ще подхранват недоволството си без да бъдат чути в провинциалните си места, далеч от столицата, докато рано или късно не намерят някой, който да им съчувства, някой, който да ги изслуша.

Голяма част от американците очевидно сега харесват и се доверяват на Доналд Тръмп. Изглежда, че му имат по-голямо доверие, отколкото на нюйоркския съдия. Това е обезпокоително. То изправя не само САЩ, но и цялата западна политическа общност пред потенциална криза на лидерството.