Експерт: До правителствената ротация ще има избрани ръководители на регулаторите

В оставащите месеци до ротацията в правителството, когато ще започне “голямото раздаване”, ще следим какви хора ще попаднат в регулаторните органи, които управляват, регулират, санкционират, лицензират огромни сектори от икономиката, включително обществените отношения. Този коментар по БНР направи д-р Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи – организацията, която от години следи процесите, свързани с избора на органи, към които Народното събрание има пряко отношение. След като затвориха парламентарната 2023 година с промени в Конституцията, в които специално място беше отделено и на регулаторите, днес се очаква управляващите и ДПС да открият новия сезон с разговор за тях.

С началото на новия политически сезон управляващите трябва да започнат работа по попълването на постовете в регулаторните органи, до които депутатите не успяват да стигнат вече трета година заради краткия живот на предходните парламенти. За избора им се изисква подкрепата на две трети от народните представители, както е заложено в Конституцията. 80 дyши чакат да бъдат заменени с решение на парламента. В регулаторите трябва да влязат най-добрите експерти и професионалисти, без квоти и партийни ангажименти.

Теодор Славев коментира, че в момента има 16 регулатора с изтекъл мандат и даде пример с Комисията по досиетата, която над шест години е извън мандат, и работи фактически в условията на третия си мандат без избори на нейните членове. 

“От една страна, през [подкрепа от] две трети се търси по-голямо национално съгласие по теми, които са от национално значение – да има представителство на други обществени групи, включително опозиция, обясни д-р Славев правилата за избора в регулаторните органи. – На втори план обаче, две трети, към момента, са предвидени единствено за три органа – Висшия съдебен съвет, Инспекторат към ВСС и новата Комисия за противодействие на корупцията, която трябваше да бъде избрана до края на миналата година“.

Според него в момента проблемът е, че няма обяснение кои институции ще се избират с мнозинство от две трети. „Защо например Антикорупционната комисия е с две трети, а пък БНБ – не. Когато няма такива такова обяснения или изчерпателно изброяване, възниква въпросът дали това не се прави, за да може през легален път да се гарантира мястото на третия, малък партньор, който винаги ще съществува, защото в България оттук нататък ще има коалиционни управления, а това е удобно при ДПС като центристка партия. Това, разбира се, са политологични спекулации, но предстои да видим”, обърна внимание на процесите по избора на регулатори д-р Славеев.

Той е убеден, че до три месеца ще бъдат избрани ръководствата на регулаторите и мнозинството максимално бързо ще свърши „голямото раздаване“ до началото на ротацията, която предполага момент на политически риск дали въобще ще има правителство. „Партиите са заинтересовани да започнат масирано кадруване веднага”, убеден е експертът, добавяйки, че в досегашните реформи има знаци за партийно-квотно разпределение на постове.

Той даде за пример новата процедура за избор на конституционни съдии, за които в общественото пространство бяха тиражирани политически имена. „По принцип в една идеална държава, идеално общество, с идеално работещи институции няма проблем да влизат хора в регулаторите, които са имали партиен път. Въпросът е през това време да са доказали и обществото да има увереност, че включително и тогава те са били независими във вземането на решения“, е мнението на д-р Славев. 

По думите му интересен е въпросът с Конституционния съд, когато предходната процедура с две трети мнозинство се провали при избора на двама съдии. Експертът напомни, че в момента се избират съдии с обикновено мнозинство. „И понеже ДПС няма да участва, очевидно тези имена, които се хвърлят в пространство, са от ГЕРБ и от „Продължаваме промяната“, което според д-р Славев няма смисъл да включва квота, като изборът ще се прави нормативно с двете трети от гласовете на депутатите. – Тези неща, когато ги разглеждаме в комплекс, ни навеждат на мисълта, че отново имаме партийно-квотно разпределение.“