Политолог: 16 регулатора са с изтекъл мандат, предстои избор на близо 80 души

В момента има 16 регулатора с изтекъл мандат, а хората, които трябва да бъдат избрани, са близо 80. Това съобщи пред БНР Теодор Славев, политолог и старши анализатор в Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

„Хората усещат, че има проблем при избора на регулаторите, а всяка една дейност в живота ни зависи от тези регулатори. Затова процедурата за избор на управлението им трябва да е прозрачна и конкурентна“, посочи той и цитира проучване на БИПИ, в което 67,6% от хората подкрепят напълно завишаване на стандартите при избора на ръководства на независимите регулатори. От него става ясно още, че голяма част от хората не са информирани за конституционните промени.

"Ако няма нагласа наистина, че ние ще освободим регулаторите, за да може те да функционират нормално, без политически зависимости, без да връщат назад обещания - ако няма такава нагласа, каквито и процедури да се измислят, те могат да бъдат заобикаляни и нарушавани", коментира Теодор Славев случилото се с избора на ръководство в Здравната каса.

"Пореден епизод, поредно нарушаване на принципите на правовата държава и произвол при осъществяването на властта", е мнението на политолога.

Според него Конституционният съд „вече си образува много солидна практика по това как парламентът избира регулатори в нарушение на Конституцията. За пример той даде освобождаването на бившия председател на Сметната палата Цветан Цветков.

"Назначаването и освобождаването по еднакъв начин влияят върху този крехък баланс на разделението между властите, взаимния контрол, които са фундаменти на евроатлантическите ценности. Не може депутатите да свиркат и управителят на НЗОК да подава оставка. Основополагащ принцип, като мандатността, се нарушава, отново решение на Конституционния съд – органи, оставени извън мандат, ще изкарат втори, а някои ще започнат трети мандат", обясни Славев.

По думите му политическата нестабилност неминуемо влияе на „една нормална процедура“ върху избора на кандидати на ръководни държавни длъжности.

"Как хората биха погледнали на това дали се води ефективна борба с корупцията в здравеопазването, като виждат колко податливи на влияние са тези на теория и по Конституция независими регулатори", риторично попита политологът.

Той отбеляза, че парламентът няма механизъм, по който да прави проверка на кандидати. „Те ги правят на срещи в централи и т.н., което не е нормалната практика“, коментира Славев и потвърди, че няма логика при избора с кой регулатор да се започне, а е „въпрос на пакетна сделка“, цитира той лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Политологът е на мнение, че най-малкият партньор в коалицията – ДПС, в случая депутатите са най-облагодетелствани, защото "с най-малка парламентарна подкрепа получават най-много". Той смята, че ДПС трябва да бъде приобщено. „За избора на някои от регулаторите се изисква квалифицирано мнозинство от две трети, както за инспектората на Висшия съдебен съвет, например“, обясни политологът.

Той прогнозира, че мнозинството ще зависи най-вече от това какви хора ще избере за ВСС в двата му състава, защото: „Прокурорският ще избере следващия главен прокурор, който опъва чадъра на правосъдието над които и да е политици. Това е определящото мнозинството, а не дори толкова и ротацията".

Славев е на мнение, че регламентът за избор на регулатори, ако следва квотния принцип, „досега сме го виждали  в практиката“, но се надява да се прилага унифициран подход, да има нова парламентарна процедура с паритет в парламентарна комисия, която да прави проверка на кандидатите.

Той допусна, че около 9 декември – Ден за борба с корупцията, от парламента ще бъдат готови с процедурните правила, но смята, че отново може да има нарушение на закона. Славев се надява да има нагласа да не се заобикалят законовите процедури.