Сделката на индийските избиратели с премиера Моди

След като отразявах избори в Индия от 90-те години насам, никога не съм виждал по-предсказуемо състезание от това, което започва по-късно този месец, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International. Единственият въпрос, който все още се обсъжда, е колко голяма ще бъде победата при преизбирането на премиера Нарендра Моди.

Критиците на Моди казват, че той е мобилизирал държавната машина, за да нагласи изборите в своя полза, разполагайки следователи и други правителствени агенти, за да заглушават опонентите. Но изглежда, че има слаба обществена реакция по отношение на тези методи, което повдига по-голям въпрос: как такава жизнена демокрация стигна до приемането на силово управление?

Мисля, пише авторът, че това, което виждаме, е вид мълчалива сделка, при която колебаещите се избиратели приемат демократична рецесия при Моди, стига той да постига икономически напредък. Макар че твърдите привърженици на неговата партия „Бхаратия Джаната“ винаги са били готови да застанат зад своя лидер и партийната идеология Хиндутва, Моди значително разшири традиционната си електорална база, като предложи сделка, която се харесва на все по-голям брой млади и нови избиратели.

Това напомня на Източна Азия след Втората световна война, когато страни като Южна Корея и Тайван постигнаха дълги периоди на бърз растеж с ниска инфлация при автократични лидери, които се съгласиха на свободни избори едва след като нациите им достигнаха ниво на средни доходи.

Под управлението на Моди Индия поддържа относително солиден икономически растеж с ниска и стабилна инфлация - подобно на ранния източноазиатски модел. Освен това се радва на процъфтяващ фондов пазар, развитие на бляскави инфраструктурни проекти и нови цифрови платформи, които улесняват предоставянето на социални помощи.

Медийната машина на Моди доказва, че благодарение на неговите инициативи статутът на Индия на световната сцена се повишава. И чувам, споделя Шарма, същата логика да се повтаря от индийците навсякъде, от моите пътувания до пустите земи на Бихар до събиранията на богати представители на индийската диаспора в Манхатън.

Може да е трудно за външните наблюдатели да разберат колко е важен глобалният статус за развиващите се държави. Както гласи старият виц, когато трима автори са помолени да пишат по избрана от тях тема: британецът пише за това как да се управлява светът, американецът - как да се направят всичките пари на света, а индиецът - какво мисли светът за Индия.

Може да се изкаже мнение, че Индия се е издигала преди да дойде Моди, благодарение на икономическите реформи, предприети от „Партията на Конгреса“ в началото на 90-те години. Страната вече се беше изкачила от 16-ата по големина икономика в света до 10-та, когато той пое властта през 2014 г. Но тези минали постижения изглеждат забравени, а предишното правителство, ръководено от Конгреса, се помни до голяма степен с ширещата се корупция, икономическата нестабилност и слабото управление.

В проучване на Pew този февруари 67 процента от респондентите в Индия изразиха подкрепа за „силен лидер“, който „може да взема решения без намеса от страна на парламента или съдилищата“, което е с над 10 пункта повече от първите години на управление на Моди. Това беше същността на източноазиатската сделка и геополитиката я прави по-лесна за приемане.

Западните столици гледат на Индия като на противотежест на напористия Китай и затова остават предимно тихи по въпроса за гражданските и медийните свободи в Ню Делхи. В това мълчание избирателите не намират причина да поставят под въпрос твърденията, че Моди подобрява имиджа на Индия, като създава силна националистическа държава.

Много либерални индийци сега говорят за страната по начини, които отразяват езика, който чувах преди в Източна Азия, посочва авторът. Те казват, че в Индия все още има „свобода на словото, но не и свобода след словото“. Страхувайки се от селективни наказания, индийските фирми избягват да казват нещо дори и малко критично към правителството, а 95 процента от политиците, разследвани за корупция, бяха членове на опозиционни партии.

Все пак е твърде рано да се погребва индийската демокрация. Критиците отдават популярността на Моди на начина, по който той е централизирал властта в кабинета на министър-председателя, на организационната сила на партията му и на експлоатирането на враждебността към мюсюлманите и други малцинства. Но безпрецедентните успехи на „Бхаратия Джаната“ се обясняват най-добре с личната му харизма. Управляващата партия не се справя толкова добре на щатските избори в страната, където името на Моди не е в бюлетината. Почти половината от 28-те щата се управляват от опозиционни партии.

Индийската демокрация е в рецесия, но не е фалирала. Гласоподавателите се съгласиха да разменят политическата свобода за усещането за прогрес, но тази сделка е с Моди. Вероятно тя ще трае само докато той е на поста и продължава да постига резултати на икономическия фронт, завършва Шарма.