fallback

Стратегически актив или пасив е Израел за САЩ?

Въпросът как да се процедира с Иран добавя още едно ниво на несъгласие между страните

17:07 | 18.04.24 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Откакто „Хамас“ нападна Израел на 7 октомври миналата година, САЩ преследват две ключови цели. Първата е да се осигури „желязна“ подкрепа за Израел, а втората - да се предотврати по-широка регионална война, която може да въвлече САЩ.

Но има скрито напрежение между тези две цели, което сега е близо до точката на избухване, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Рахман.

Проблемът е, че желязната подкрепа може да се тълкува като празен чек за Израел да предприеме всякакви военни действия, които сметне за подходящи - уверен, че при проблем Америка ще му пази гърба. Това потенциално дава право на Израел да поема рискове, които могат да доведат до същата регионална война, която САЩ се опитват да избегнат.

Израел не предупреди САЩ, преди да започне смъртоносната си атака срещу иранското консулство в Дамаск. Иран надлежно отговори с безпрецедентен бараж от ракети и дронове, насочени към еврейската държава.

Сега администрацията на Байдън спешно се опитва да предотврати нов кръг от ескалация от страна на Израел. Както казва един американски представител: "Проблемът е, че и двете страни искат да нанесат последния удар."

Настояването на президента Джо Байдън, че САЩ няма да участват в контраудар срещу Иран, помогна да се убеди израелското правителство да не реагира незабавно. Но Израел се закле, че ще отвърне на удара. Израелците посочват, че ако Иран беше изстрелял стотици ракети срещу Америка, САЩ със сигурност биха отговорили. Но Израел разчита на американската военна подкрепа и имплицитната гаранция за сигурност от Вашингтон. Както ми каза, споделя авторът, един американски служител по-рано в тази криза: „Израелците играят хазарт.“ 

През последните седмици Байдън критикува много по-открито израелските действия в Газа, без да уточнява как Америка може да постави условия за подкрепата си или дали може да ограничи доставките на оръжия за Израел. Въпросът как да се процедира с Иран добавя още едно ниво на несъгласие между Вашингтон и Йерусалим.

В продължение на много години израелските официални лица настояваха, че Иран и неговата ядрена програма представляват екзистенциална заплаха за еврейската държава. От време на време се говори, че Израел или САЩ ще бомбардират ядрените съоръжения на Иран. Сега Иран е по-близо до добиването на ядрено оръжие, отколкото когато и да било, а оценките на Израел за заплахите срещу него бяха драматично засилени от атаката на „Хамас“. Новата израелска мантра е, че страната трябва да предприеме превантивни действия, за да унищожи заплахите.

В Израел иранският режим е широко представян като фанатичен религиозен култ, който с радост би рискувал Армагедон. Но САЩ гледат на Иран повече като на оцеляващ режим, такъв, който е брутален, но рационален. Администрацията на Байдън признава, че Иран наистина е престъпил червена линия с ракетния си обстрел, но смята, че Техеран сега дава знак за деескалация.

Страхът във Вашингтон е, че Израел все още може да реагира според собственото си възприятие за заплаха и да предприеме значителна атака срещу Иран - вярвайки, че в крайна сметка Америка ще се включи във войната и дори ще победи иранския режим вместо Израел. Но всяко подобно изчисление би било изпълнено с риск за евреите. Започването на по-широка война с Иран може наистина да въвлече САЩ в нея, но също така може да тества ангажимента на САЩ към Израел до точката на пречупване.

В основата на напрегнатите дебати във Вашингтон за това какво точно включват „железните“ му ангажименти към Израел е един често неизказан въпрос. Израел все още ли е стратегически актив за САЩ или се превръща в стратегически пасив?

От страната на второто, най-голямото безпокойство очевидно е, че действията на Израел ще въвлекат Америка в нова война в Близкия изток. Подкрепата на САЩ за Израел в Газа навреди на имиджа на Америка в голяма част от света, усложнявайки усилията ѝ да събере подкрепа срещу Русия и Китай.

Байдън плаща и вътрешнополитическа цена, тъй като губи подкрепа сред младите избиратели. Тъй като екипът му искрено вярва, че самата демокрация в САЩ е заложена на карта на следващите избори, това не е незначително съображение. Фактът, че Бенямин Нетаняху е близък до Доналд Тръмп – и е обвинен в подкопаване на собствената демокрация на Израел – увеличава резервите на Белия дом към израелското правителство.

И все пак, от другата страна на счетоводната книга, Израел остава стар съюзник на САЩ и най-отвореното общество в Близкия изток. Съществува и тясно сътрудничество между израелските и западните разузнавателни служби, основано на споделена загриженост относно ислямския тероризъм.

И макар че администрацията на Байдън не споделя апокалиптичната гледна точка на Израел за Иран, тя вижда Техеран като изключително опасен. Във Вашингтон Иран е представян като един от четирите члена на „вражеската ос“, която включва още Русия, Китай и Северна Корея. Тази ос би придобила сила и увереност, ако Иран вземе надмощие над Израел.

Информацията, че Йордания е помогнала за блокиране на иранския ракетен бараж, показва, че дори в Близкия изток има страни, които споделят решимостта на Америка да осуети атаките на Иран срещу Израел.

Може би в Белия дом има гросмайстор, който може да балансира между всички тези императиви. Ако не, САЩ ще имат нужда както от преценка, така и от късмет, за да преминат през тази криза без да бъдат въвлечени в нова война, завършва Рахман.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 17:07 | 18.04.24 г.
fallback
Още от Политика виж още