Бъдещето на доларовата система не зависи от Китай и Русия, а от самите САЩ

Доларът е както американската, така и световната валута, пише за Financial Times Адъм Тууз, професор по история в Колумбовия университет (Ню Йорк) и директор на Европейския институт към университета. Докато САЩ представляват около 15,5 процента от световния брутен вътрешен продукт (според паритета на покупателната способност), доларът участва в 88 процента от всички международни валутни трансакции. Около 58 процента от световните резерви се държат в американската валута.

Икономиката зад тази неравномерна ситуация е неясна. Резервният статут на долара поддържа дефицит по текущата сметка на САЩ, който облагодетелства американските вносители и създава пазари за останалата част от света, но също така отклонява икономиката на САЩ от търгуваните стоки. Глобалното разпространение на долара превръща Федералния резерв волю-неволю в централната банка на света. Вездесъщият долара също така дава огромна власт на американската държава. Финансовите санкции на САЩ са търговска смъртна присъда.

В един все по-многополюсен и антагонистичен свят обаче, колко ли дълго може да продължи този странен хибрид от наказателна конфронтация и търговско сътрудничество?

Някои във Вашингтон се опасяват, че САЩ ще прекалят с финансовите санкции, подкопавайки доверието в долара и по този начин в крайна сметка източника на сила на Америка. Много по-всеобхватна заплаха за статуквото обаче идва от работата на самата валутна система.

Глобалната доларова система работи най-добре, когато доларите са в изобилие, когато лихвените проценти в САЩ са ниски и другите валути са скъпи. Лесният достъп до долари стимулира икономическата активност по света. В момента сме в противоположна конфигурация. Възстановяването на икономиката на САЩ принуди Фед да повиши лихвените проценти, оскъпявайки силно долара и поставяйки под напрежение бизнеса с долари по целия свят.

Това е неудобно, но само по себе си не е причина за системно безпокойство. Финансовите елити по света знаят как да реагират на натиска от силния долар. Европейската централна банка (ЕЦБ) и Японската централна банка (ЯЦБ) ще калибрират лихвите си. Централните банки на големите развиващи се пазари имат огневата мощ да се намесят, за да управляват обезценяването на валутите си.

Но ако колебанията на обменните курсове са достатъчно големи и американските лихвени проценти останат по-високи за по-дълго, това спокойствие може да бъде разбито. Въпросът за долара може да бъде вкаран в политическата сфера. Не случайно правителството на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва продължава да говори за създаването на алтернатива на долара от БРИКС. В периферията на световната икономика щетите, нанесени от скорошното увеличение на лихвите, са дълбоки. Както показа неотдавнашен анализ, поръчан от Г-20, кредитирането на най-бедните страни в света се е обърнало през 2023 г. Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка не успяха да вземат компенсиращи мерки. Нуждата от структурна реформа е крещяща.

Но мястото, където политиката на силния долар има най-голямо значение, е в сърцето на системата, т.е. в самите САЩ.

Администрацията на Джо Байдън избра да не прави проблем от скока на долара, разглеждайки го като признак на силното икономическо възстановяване на Америка. Доналд Тръмп обаче не показва такава сдържаност.

Като човек, оформен от кризата в Америка през 70-те и началото на 80-те години, Тръмп има брутален националистически възглед за търговията и обменните курсове. За него силният долар „убива“ Америка в полза на Китай. Близкият съветник на Тръмп Робърт Лайтхайзър подкрепя използването на мита за налагане на координирана девалвация на долара. В обкръжението на Тръмп дори се говори за подчиняване на Федералния резерв на Овалния кабинет, за да се наложат по-ниски лихвени проценти.

Първо при Тръмп, а след това и при Байдън, управленците в САЩ обединиха индустриалната политика, търговската политика, зелената енергия и геополитиката в мощна националистическа смес. Добавянето на валутната система към сместа би я превърнало в наистина експлозивен коктейл. Всеобхватният натиск за обезценяване на долара в името на съживяването на промишлеността в САЩ би политизирал световната валутна система по начин, който далеч надхвърля хирургическите удари, нанесени от финансовите санкции.

Разбира се, Тръмп може и да не спечели. А дори и да го направи, кой знае дали ще бъде  сериозен относно която и да е от икономическите си политики. В първия си мандат той беше удържан от така наречените възрастни в стаята. Но общата поука е следната: решаващите фактори за бъдещето на доларовата система не са Китай и Русия, а политиката и икономиката на самите САЩ.

САЩ създават доларовата система през 1944 г. на международната конференция в Бретън Уудс (оформиала световната финансова архитектура след войната – бел. прев.) Президентът Ричард Никсън я нарушава за първи път в началото на 70-те години (краят на златния стандарт, при който доларът е бил обезпечен от ценния метал – бел. прев.) След финансовата криза от 2008 г. САЩ поеха по пътя към нова ера на количествено облекчаване. Въпросът през 2024 г. е дали продължаващата криза на американската демокрация е на път да се прехвърли в световната икономика, завършва Тууз.