Кои ще бъдат големите битки на Брюксел през 2025 г.?

Засега няма признаци, че нито мощното фермерско лоби в ЕС, което държи като в менгеме земеделския отдел на Комисията, нито министрите на земеделието в 27-те столици на блока ще се откажат от правата на земеделците и ще свържат плащанията от ЕС с целите за изпълнение, като например разширяване на органичното земеделие.

На новия комисар по земеделието Кристоф Хансен ще му е достатъчно трудно да запази крехкия консенсус относно реформите в селското стопанство, които той трябва да излее в 100-дневна „визия“. Той ще се стреми да успокои разгневените фермери чрез облекчаване на екологичната тежест и повишаване на доходите им.

Това ще е само „ордьовърът“ преди далеч по-строгите преговори за ОСП преди следващия многогодишен фискален период, започващ през 2028 г.

Конкуренция срещу конкурентоспособност

Тъй като икономиката на ЕС стагнира, нищо не се очертава толкова важно за Фон дер Лайен, колкото необходимостта да се даде тласък на конкурентоспособността на блока. Независимо дали става въпрос за американското господство в областта на изкуствения интелект, или неотдавнашната експлозия на китайския износ на електрически превозни средства, европейските фирми изостават от задграничните си конкуренти. Политиците в Брюксел отчаяно се опитват да измислят начини да гарантират, че местните бизнеси няма да бъдат разпердушинени.

Някои идеи даде бившият шеф на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Една от тях е подкрепа на компаниите от ЕС да се разширят. Телекомуникационната индустрия е пример за това: ЕС има 34 оператора на мобилни мрежи в сравнение със само три в САЩ. Решението? Облекчаване на правилата за сливания и придобивания, за да се позволи на утвърдени играчи да погълнат по-малките им конкуренти.

Испанската социалистка Тереса Рибера оглавява мощния конкурентен портфейл. Тя ще играе роля в изграждането на европейски способности в сектори, вариращи от финанси до отбрана. Тя ще трябва да отговори на един екзистенциален въпрос, който предстои за политиката на конкуренция, за това дали Европа да се придържа към ортодоксията, която поддържа цените ниски и компаниите малки, или да разхлаби подхода си, за да позволи на по-големи и по-глобално конкурентни играчи да се появят на пазара.

Свобода на словото и онлайн безопасност

По време на първия мандат на Фон дер Лайен ЕС излезе с някои от най-мащабните закони в света за цифровия свят, а именно Закона за изкуствения интелект и Закона за цифровите услуги (DSA). Тези закони налагат строги регулации на онлайн платформите като Х и TikTok.

Светът обаче се промени, откакто Законът за цифровите пазари влезе в сила. Илон Мъск например купи Х и обяви война на това, което той нарича „цензура“ от регулаторите. Той е ключов съюзник на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, а новоизбраният вицепрезидент на САЩ Джей Ди Ванс стигна толкова далеч, че свързва подкрепата на САЩ за НАТО с отношението на ЕС към платформата X.

Тези предупреждения ще трябва да бъдат внимателно претеглени, тъй като Комисията напредва с разследването на X, която бившият дигитален еврокомисар Тиери Бретон обвини в нарушаване на цифровия правилник на ЕС.

Сигурност и разходи

Докато ЕС обмисля бъдеще, в което Вашингтон инвестира по-малко в НАТО и оттегля подкрепата си за Украйна, блокът се готви да води битка за пари. Ако Брюксел ще поема повече отговорност за собствената си сигурност, това ще изисква огромни инвестиции в страни, които не са свикнали да харчат много за отбрана.

Фон дер Лайен определи инвестиции за 500 млрд. евро, необходими за укрепване на военно-промишления апарат на блока. Проблемът е откъде да бъдат намерени тези пари, когато най-големите икономики на континента изпитват трудности и когато са необходими огромни суми за справяне с климатичната криза и конкурентоспособността.