Кои ще бъдат големите битки на Брюксел през 2025 г.?

Другата битка е за това дали средствата за отбрана на блока ще бъдат използвани за закупуване само на оборудване, произведено в ЕС. Някои страни, най-вече Франция, твърдят, че Европа трябва да инвестира в собственото си производство, за да задвижи отбранителната индустрия, която се е свила значително след края на Студената война. Това се съпоставя с необходимостта да можем да получим оръжейни системи бързо и ефикасно, както и с риска от раздразнение на Вашингтон.

Американските представители не крият факта, че не харесват „Купувайте европейско“ като идея. С влизането на Тръмп в Белия дом администрацията може да използва покупките на американски оръжия като начин за разделяне и завладяване на държавите от ЕС.

Зелени цели и икономически връзки

Сделката за чиста промишленост обещава да бъде едно от най-определящите законодателни усилия на следващата Комисия – дори ако действителното съдържание на законопроекта остане неясно. Целта, според Комисията, е да се увеличат инвестициите в чисти технологии и енергоемки сектори, за да се поддържа икономиката на Европа, без да се изпускат от поглед екологичните цели на блока. И все пак „как“ остава забулено в мистерия предвид нежеланието на страните от ЕС да влагат пари.

Досега има само един инструмент, който изпълнителната власт на ЕС изрично назова: Европейски фонд за конкурентоспособност. Широкият му обхват предполага, че секторът на чистите технологии ще трябва да се конкурира с други капиталоемки сектори, като AI и космоса, за да получи парите, от които отчаяно се нуждае.

Топ комисарите на ЕС Тереза ​​Рибера и Стефан Сежурне ще наблюдават генералния план, но един от ключовите му компоненти, наречен Закон за ускоряване на индустриалната декарбонизация (по същество законопроект за подпомагане прочистването на секторите с най-голямо генериране на въглеродни емисии), ще попадне в компетенцията на еврокомисаря по въпросите на климата Вопке Хекстра. Той ще преговаря и за финализиране на преговорите за реформиране на Директивата за енергийното данъчно облагане, която урежда данъците върху различните форми на енергията.

Национални интереси срещу приоритети на ЕС

Това лято ЕК ще предложи рамката на следващия седемгодишен бюджет и това ще постави началото на ожесточени преговори между националните столици, които ще продължат до края на 2027 г.

Бюджетът за седемгодишния хоризонт е една от най-чувствителните теми в Брюксел, защото рамката управлява всичко – от подкрепата за Украйна до субсидиите за фирмите. Източноевропейските и Скандинавските страни ще искат да се увеличат разходите на ЕС за отбрана, докато южните страни като Италия и Гърция биха искали повече пари за управление на миграцията.

Един от големите въпроси е през колко обръча ще трябва да преминат страните, за да получат достъп до парите си. Комисията би искала столиците да извършват ключови икономически реформи в замяна на достъп до своя дял от парите на ЕС. Страните, които получават по-голямата част от финансирането - главно в Източна Европа - не харесват този подход.

През 2025 г. страните от ЕС ще поставят своите червени линии за преговорите. Ако миналото ни е научило на нещо, то е, че сделка ще има в последния възможен момент.

Чисти технологии срещу токсичен риск

Държави и компании бързат да разработят нови технологии в опит да спрат катастрофалните климатични промени, но много такива решения се произвеждат с химикали с непредвидени странични ефекти, които сами по себе си представляват сериозен риск. Това включва „вечните химикали“, или PFAS, рисковете от които науката едва сега започва да разбира.

Притесненията относно PFAS доведоха до усилията на ЕС за постепенно премахване на химикалите в редица сектори, на които блокът разчита за зеления преход. Изпълнителният орган на ЕС също трябва да излезе с преразглеждане на рамката за безопасност на химикалите в съюза, за да защити по-добре своите граждани от вредни вещества.

Въпреки че Европейската комисия обеща да намали замърсяването на блока до нива, които „вече не се считат за вредни“ за човешкото здраве и околната среда до 2050 г., това беше дадено през 2021 г. Три години, две войни и енергийна криза по-късно – и с потенциална дългова криза, която се пече — има други приоритети в играта.

През следващите няколко години законодателите и държавите от ЕС ще преговарят за това как да гарантират, че по-строгата регулаторна рамка за химикалите няма да възпрепятства прехода към чиста енергия, като същевременно (и на теория основно) предпазва населението и околната среда от токсично замърсяване.