Защо Европа не може да избегне последиците от проблемите с дълга на САЩ?

Дългът на правителството на САЩ в размер на 40 трлн. долара бързо се превръща в проблем на всички, пише Politico.

Разходите по държавните заеми по целия свят скочиха до най-високо ниво от години през последните дни. Това отразява опасенията, че войната, демографският спад и непредвидимите последици от технологичните промени довеждат финансите на Вашингтон до ръба на срив.

Това се отразява и на финансовите пазари в Европа, защото европейските правителства трябва да се конкурират с Вашингтон за глобалния пул от спестявания. Тази конкуренция стана много по-силна тази година, тъй като американските технологични гиганти взимат назаем стотици милиарди долари, за да инвестират в изкуствен интелект.

Лихвите по 10-годишните облигации на Германия, които зададоха тона за останалата част от Европа, достигнаха най-високото си ниво от 2011 г., след като опасенията за инфлацията и за нарастващия бюджетен дефицит на САЩ повишиха доходността по 30-годишните държавни облигации на САЩ до 19-годишен връх.

Проблемът се усложни след обявяването на данните, че дългът на правителството на САЩ вече е надхвърлил 40 трлн. долара.

В резултат на това много правителства на страни от Европейския съюз (ЕС) вероятно ще се изправят пред допълнителен натиск за увеличаване на данъците или съкращаване на разходите, особено заради ръста на разходите за отбрана, при планирането на бюджетите си за следващата година.

В страни като Франция, Испания и Италия това лесно би могло да повлияе на и на изборите догодина. Лидерът на френската крайнодясна партия Марин льо Пен вече се възползва от ситуацията, за да прокара едно от ключовите ѝ послания преди президентските избори следващата пролет. Според нея покачването на доходността по облигациите е „непримирима равносметка за 10 години макронизъм“.

„Време е да почистим авгиевите обори, в които са се превърнали публичните финанси“, писа Льо Пен в социалните мрежи.

Тя обаче не казва нищо по въпроса как смята да разчисти авгиевите обори. Бруно льо Мер, който беше финансов министър на Франция в продължение на седем години, отговаря, че партията ѝ винаги е осуетявала усилията на правителствата на президента Еманюел Макрон да овладеят бюджетния дефицит – по-специално като го принуди през 2025 г. да се откаже от предложената пенсионна реформа.

Неспособността на Франция да коригира курса си през годините постоянно подкопава доверието на инвеститорите, които сега изискват по-високи премии, за да купуват френски облигации, отколкото за подобните италиански дългови книжа.

В резултат на това Париж е особено уязвим към феномен, който засяга почти всички европейски столици – рискът от рефинансиране.

(Продължава на следващата страница)