Българският бизнес се разплаща в долари по-често от средното за Европа

Българският бизнес става все по-отворен към глобалните пазари – компаниите бързо преминаха към еврото, като при международната търговия извън еврозоната доларът запазва водещата си позиция, а значителна част от тези плащания се насочва на изток, коментира Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, като се позова на данни от публикувания Барометър за скоростта на международните плащания за 2026 г. на компанията.

Анализът обхваща над 252 хил. SWIFT плащания на клиентите ѝ в Европа през миналата година и позволява да се проследят тенденциите на отделните пазари, включително България. Международните плащания дават все по-ясна картина за това как компаниите се адаптират към промените в икономическата среда.

Плащанията от България преминават през SWIFT мрежата средно през 1,5 банки посредници на плащане спрямо средно 1,8 за Европа, показва докладът.

Сред българските клиенти на iBanFirst щатският долар има дял от 67% по брой на международните плащания при средно 56% сред европейските клиенти на компанията. В същото време делът на плащанията в евро нараства от 14% на 22%, докато този в левове намалява от 12% на 4%. Данните показват, че подготовката за преминаването към еврото е започнала още преди официалното му приемане през януари 2026 г.

Доларовите плащания към Китай са водещият международен платежен коридор

Водещият платежен коридор за българските компании са плащанията в долари към Китай, който представлява 29% от всички международни плащания на българските клиенти на iBanFirst през миналата година. Следват плащанията в долари към Хонконг с 8%, в евро към Турция с 5%, в долари към Турция с 3%, в евро към Сърбия и Индия с по 3%, както и в долари към САЩ с 2%. Наред с долара и еврото, сред основните използвани валути са българският лев и китайският юан.

Тодоров отбелязва, че данните за платежните коридори следват и основните направления на външната търговия на страната. Според окончателните данни на НСИ за 2025 г. вносът на стоки от трети страни нараства с 8,1% в сравнение с 2024 г., като сред страните с най-голям стойностен обем на внесените стоки са Турция, Китай, Сърбия и САЩ.

Финансовите коридори невинаги съвпадат с търговските потоци

Хонконг обаче се откроява като изключение. Въпреки че е вторият по големина платежен коридор в данните на iBanFirst с дял от 8%, той не е сред най-големите търговски партньори на България според официалната статистика за търговията със стоки. Това показва, че финансовите коридори невинаги съвпадат с физическите търговски потоци. Като един от основните финансови, търговски и платежни центрове в Азия, Хонконг може да бъде част от маршрута на плащанията дори когато икономическите отношения зад тях са свързани с други пазари в региона.

Данните очертават и нарастващата роля на Обединените арабски емирства. Плащанията в дирхами представляват 1% от международните плащания на българските клиенти на iBanFirst през 2025 г. спрямо едва 0,03% година по-рано. За същия период българският износ към ОАЕ нараства с 31,4% до 200 млн. евро. Двете тенденции са в унисон с нарастващата през изминалата година роля на ОАЕ като търговски и финансов център, свързващ Европа, Азия и Близкия изток.

Плащанията към Китай са значително по-бавни от тези към САЩ

Плащанията към Китай обаче се извършват значително по-бавно от тези към САЩ. Само 9% от плащанията в долари от България към Китай пристигат за по-малко от два часа, малко под средното европейско ниво от 12%. За сравнение, 65% от доларовите плащания към САЩ пристигат в рамките на същия период, и то средният брой банки посредници е много сходен и за двата коридора.

Разликата се дължи основно на часовите зони, времето за обработка от местните банки, банковата инфраструктура и регулаторните изисквания. Плащането в долари от Европа към Китай обикновено преминава през американски банки кореспонденти в рамките на същия работен ден и достига до банката на получателя в Китай преди началото на местния работен ден.

По-малко посредници, но забавянето остава

Плащанията от България преминават през SWIFT мрежата средно през 1,5 банки посредници на плащане спрямо средно 1,8 за Европа, което показва, че плащанията от България преминават през по-малко посредници от средното за Европа. Основното забавяне обаче не е свързано с броя на участниците по веригата, а с последния етап.

Според данни на SWIFT 80% от общото време за обработка на едно плащане се дължи на изчакването средствата да бъдат заверени от банката получател. По-ефективното изпращане следователно не гарантира по-бързо получаване на средствата.

На европейско ниво 73% от завършените плащания са уредени за по-малко от 24 часа спрямо 72% през 2024 г. Плащанията, наредени преди 11:00 ч. (10:00 CET) от понеделник до сряда, имат най-голяма вероятност да бъдат обработени в рамките на същия ден, като периодът между 9:00 и 10:00 ч. (8:00 и 9:00 CET) се очертава като най-оптимален.

Защо доларът остава без реален конкурент

Зависимостта от долара не е случаен избор, а резултат от изгражданата в продължение на десетилетия финансова инфраструктура, коментират от iBanFirst. Около половината от всички плащания през SWIFT в световен мащаб са в долари, тъй като мрежата от междубанкови връзки в тази валута, концентрирана около основни финансови центрове в САЩ и Европа, няма реален конкурент, включително в лицето на еврото. 

Китайският юан продължава да разширява международното си присъствие, но все още разчита на по-концентрирана и по-малко гъвкава инфраструктура. Повечето институции, свързани с китайската система за трансгранични междубанкови плащания CIPS, имат непряк достъп до нея, което добавя допълнителни стъпки и време към плащанията.

Икономистите определят това като „парадигма на доминиращата валута“ (т.нар. dominant currency paradigm). Компаниите използват долара, защото техните доставчици, клиенти, финансиране и инструменти за хеджиране вече са обвързани с него. Проучване на МВФ от 2025 г. показва, че дори държави, които са по-слабо геополитически обвързани със САЩ, продължават да разчитат в значителна степен на долара в търговските си плащания. Така се формира система, която сама поддържа водещата роля на американската валута и която засега никоя друга валута не успява да оспори.

Политическата дедоларизация напредва по-бързо от оперативната. Правителствата могат да заявяват намерения за преминаване към разплащания в местни валути, но за компаниите доларът в краткосрочен план продължава да бъде най-ликвидната, най-бързата и често по-икономична опция, отчитат икономистите.