Едва една трета от програмите за борба с дронове в ЕС ще дадат резултати до 2030 г.

Инвестициите в технологии за борба с дронове в Европейския съюз (ЕС) са се увеличили шесткратно между 2024 и 2025 г., но се очаква само една трета от програмите да постигнат резултати до 2030 г., става ясно от нов анализ, цитиран от Euronews.

Годишният доклад за отбранителната готовност на ЕС за 2026 г. - оценка на националните военни способности, направена от Европейската агенция по отбрана (EDA) - разкрива пропуските в европейската защита срещу дронове и призовава държавите членки да увеличат инвестициите в технологии за дронове и борба с тях.

„Инвестициите в способности за противодействие на дронове и противовъздушна отбрана с много малък обсег се увеличават шесткратно между 2024 и 2025 г. в отговор на нарастващата заплаха, породена от безпилотните системи, въпреки че се очаква само около една трета от програмите да постигнат резултати до 2030 г.“, се посочва в доклада.

Източният фланг на ЕС, простиращ се от Балтийско до Черно море, е изправен пред нарастваща заплаха от дронове, някои от които са се отклонили от бойното поле в Украйна. Във вторник дронове удариха два търговски кораба в териториалните води на България, като единият плавателен съд беше потопен.

EDA установява, че повечето държави членки инвестират в дронове за наблюдение, разузнаване и засичане на цели, докато други видове безпилотни летателни апарати продължават да привличат ограничено финансиране въпреки нарастващото им значение на бойното поле.

В доклада се казва, че страните от ЕС инвестират 18,9 млрд. евро в технологии за дронове в периода 2024-2029 г.

„Въпреки голямото внимание, което се обръща на придобиването на възможности за управление на дронове и борбата с тях, значителните пропуски в способностите и външните зависимости продължават да влияят на цялостната европейска готовност“, подчертава EDA.

Испания, Дания, Хърватия, Латвия и Нидерландия ръководят съвместен проект на ЕС за закупуване на дронове и системи против дронове и за създаване на технологичен център за централизиране на иновациите и тестовете.

Въпреки това EDA посочва значителни недостатъци: фрагментирани обществени поръчки на национално ниво, ограничена оперативна съвместимост, липса на експериментален капацитет и недостатъчен промишлен капацитет за бързо разширяване, особено за бойни дронове.

В доклада се отбелязва, че запълването на тези пропуски би струвало сравнително малко в сравнение с други отбранителни способности, но би изисквало устойчиво финансиране и гъвкав, интегриран подход.

„Индустриалният капацитет все още не е достигнал мащаба и бързината на реакция, необходими за продължителни операции с висока интензивност, тъй като темпът на технологичните иновации изпреварва традиционните цикли на придобиване, създавайки постоянен риск възможностите да остареят, преди да могат да бъдат внедрени“, предупреждава EDA.

В доклада се казва още, че настоящите планове и програми са насочени към справяне с тези предизвикателства, но трябва да бъдат съчетани с адекватна доктрина и обучение.

EDA също така откроява над 200 компании, произвеждащи технологии за дронове и борба с тях в ЕС, динамична, но фрагментирана екосистема, която може да се разшири с до 140% до следващата година с правилната инвестиционна рамка.

„Индустриалната готовност в този сектор изисква гъвкави производствени екосистеми, поддържани на най-високо ниво технологии и организирани за бързо и мащабно разширяване, а не за натрупване на големи запаси“, заключва EDA в доклада.