Защо Европа не може да избегне последиците от проблемите с дълга на САЩ?

Повечето страни в Европа натрупаха огромни дългове през последните 20 години, като периодичните кризи, например пандемията или финансовата криза от 2008 г., усилват постоянното, дългосрочно влошаване на публичните финанси поради нарастващите здравни и пенсионни задължения.

Дълговете на публичния сектор в еврозоната се увеличават от 66% от БВП през 2007 г. до малко под 88% през 2025 г. Европейската комисия (ЕК) очаква съотношението да продължи да расте в близко бъдеще, тъй като бюджетните дефицити отново се разширяват под натиска на войните в Иран и Украйна.

Докато Европейската централна банка (ЕЦБ) поддържаше лихвените проценти близо до нулата в периода от 2009 до 2022 г., лихвите по този дълг бяха управляеми. С надигането на инфлацията уравнението се промени. Е

ЦБ вече повиши лихвените проценти веднъж тази година, тъй като войната на САЩ и Израел в Иран повиши цените на петрола и газа. Дейвид Рийс, ръководител на отдела за глобална икономика в Schroders, очаква още две увеличения от по четвърт процент до края на годината.

Следователно, облигациите, чието емитиране не струваше почти нищо преди 10 години (инвеститорите дори плащаха на Германия, за да вземат нейни облигации чак до 2022 г.), сега трябва да бъдат рефинансирани с лихви, много по-близки до исторически нормалните нива.

Френската национална статистическа служба INSEE изчислява, че разходите на Париж за лихви по дълга ще се увеличат повече от четири пъти през текущото десетилетие, от 30 млрд. евро през 2020 г. до 124 млрд. евро през 2030 г. Това са пари, които при други обстоятелства биха могли да отидат за финансиране на нови болници, зелен преход, превъоръжаване или дори по-ниски данъци.

Франция не е единствената, която трябва да се справя с по-високите разходи по заемите в неудобен момент от политическия си цикъл. Премиерът на Италия Джорджа Мелони от Италия и на Испания Педро Санчес се кандидатират за преизбиране през следващата година. Финландия, Гърция, Естония и Словакия също ще отиват пред урните (заедно с Полша, която е извън еврозоната).

Както Мелони, така и Санчес могат поне да се успокоят от някои смекчаващи фактори. Тежестта на обслужване на дълга на Италия е много по-малка, тъй като новите ѝ облигации не са осезаемо по-скъпи от тези, които емитираше преди десетилетие, когато все още носеше стигмата от кризата с държавния дълг.

Въпреки че Санчес не е в състояние да приеме бюджет от 2022 г. насам, бързият растеж на населението заради облекчаването на имиграционния режим увеличи брутния вътрешен продукт на Испания и гарантира, че ще има повече ръце, които да поемат бремето на дълга в бъдеще.

Според ЕК дългът на Испания ще падне под 100% от БВП тази година.

Засега консенсусът е, че Европа е далеч от нова собствена дългова криза. Комбинираният бюджетен дефицит на еврозоната е наполовина на този на САЩ. ЕС и ЕЦБ запълниха най-лошите институционални и регулаторни пропуски, които доведоха до кризата с държавния дълг през 2010 г.

Също толкова важно е, че скорошните реформи, предприети от правителството на Фридрих Мерц в Германия, би трябвало да подкрепят растежа както там, така и в ЕС като цяло, според главния икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг.

Безпокойството обаче се засилва, особено в светлината на ситуацията във Франция.

„Съществува потенциално голяма опасна зона, където кризата може или не може да се случи, в зависимост от капризите на инвеститорите“, коментира наскоро Оливие Бланшар, бивш главен икономист на Международния валутен фонд (ЧВФ). „Като се имат предвид нашият дълг и дефицит, вероятно сме навлезли в опасната зона“, заключава той.