Ще преосмислят ли ЕС и Турция отношенията си?

По време на кампанията за референдума за Brexit през 2016 г. Борис Джонсън, който по-късно стана премиер на Великобритания, активно използваше твърдението, че Турция скоро ще стане член на Европейския съюз (ЕС) и че в резултат на това нейните граждани ще получат право да живеят и работят на Острова.

Това беше една от многото тактики за всяване на страх, използвани от привържениците на напускането на ЕС, за да спечелят подкрепа. Всичко това се оказа достатъчно и в крайна сметка те спечелиха референдума с 52% срещу 42%.

Това, което Джонсън (чийто прадядо е турчин) със сигурност е знаел по онова време, но с което много британски избиратели не са били наясно, е, че кандидатурата на Турция за членство в ЕС е блокирана, пише Emerging Europe.

След като през 1995 г. подписва споразумение за митнически съюз с ЕС, Турция става официален кандидат за членство през 1999 г. Преговорите за присъединяване започват през 2005 г., а година по-късно е приключена първата преговорна глава – „Наука и научни изследвания“. Оттогава нито една друга преговорна глава не е затворена.

Преговорите официално спират през 2018 г., като процесът е блокиран заради отстъплението от демокрацията, опасенията относно върховенството на закона и нерешените политически спорове, свързани с Кипър.

Оттогава президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заявява, че членството в ЕС вече не е приоритет за страната. Това обаче поставя въпроса какво всъщност иска Турция от ЕС и какво иска ЕС от Турция?

Голямото замразяване

Частичен отговор получихме по-рано това лято, когато турският външен министър Хакан Фидан се срещна с Кая Калас, върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика, и с еврокомисаря по разширяването Марта Кос. Тримата се договориха да подобрят функционирането на митническия съюз и да разглеждат сигурността като област от общ интерес.

Кос преди това посети Турция през февруари, като си тръгна с писмо за намерение за 200 млн. евро финансиране от Европейската инвестиционна банка за турски държавни компании.

Месец по-рано – през януари, турската бизнес организация Съвет за външноикономически отношения е изпратила писмо до председателите на Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент с искане за „смяна на парадигмата“ и призив ЕС да придвижи кандидатурата на Анкара за членство. Изглежда, че Ердоган е пренебрегнал своето копие от писмото или просто не го е получил.

Всъщност най-добрият начин да се разбере какво точно иска Анкара е да се чуе самият президент. По-рано този месец, застанал до австрийския канцлер Кристиан Щокер в Анкара, Ердоган коментира, че стъпките за митническия съюз и либерализирането на визовия режим ще „бъдат от полза за всички нас“.

Проблемът на Турция с митническия съюз е, че той обхваща промишлените стоки и преработените селскостопански продукти, но не и много други области – услугите и селското стопанство остават извън обхвата му. Освен това споразумението може да се определи като донякъде едностранно.

Когато ЕС сключи търговско споразумение с трета държава, стоките на тази държава могат да бъдат внасяни в Турция без мита, докато турските износители получават много малко – практически нищо, в замяна. С всяко ново търговско споразумение това положение става все по-проблематично.

Що се отнася до безвизовото пътуване, което ЕС предлага като стимул още от началото на разговорите по темата през 2013 г., то продължава да бъде блокирано заради отказа на Анкара да затегне законодателството си за борба с тероризма.

Достъп до финансиране и технологии

Отвъд търговията Турция иска достъп до финансиране и технологии. През март търговският министър Йомер Болат заяви, че Турция трябва да бъде включена в индустриалната рамка на ЕС „Произведено в Европа“, като определи това като първа стъпка към реална промяна на действащото споразумение за Митническия съюз.

(Продължава на следващата страница)