Ще преосмислят ли ЕС и Турция отношенията си?

Посещението на Кос през февруари възстанови кредитирането от Европейската инвестиционна банка след продължително замразяване. Вицепрезидентът Джевдет Йълмаз отбелязва, че конкретният напредък по членството, митническия съюз и визите е „жизненоважен“.

Междувременно Анкара трябваше да наблюдава как ЕС създава 150-милиарден фонд за отбрана – SAFE, в който Турция няма право да участва. Странта може да е член на НАТО, но в момента няма договор за сигурност с Европейския съюз, до голяма степен защото е почти сигурно, че Кипър би наложил вето върху подобно предложение.

През март се навършиха десет години от широко рекламираното споразумение между ЕС и Турция за миграцията, по силата на което Брюксел плаща на Анкара, за да прави всичко възможно за спиране на нелегалната миграция.

Макар след това да имаше няколко големи миграционни вълни по турския маршрут, като цяло Турция изпълни своята част от сделката и прие около 4 млн. бежанци, повечето от които са от Сирия. В замяна Брюксел е изплатил на Анкара милиарди евро.

Отбраната е областта, в която интересите се пресичат

Друга сфера, в която сътрудничеството носи ползи и за двете страни, е отбраната. Турция може да се похвали с втората по големина армия в НАТО. Страната развива сериозна индустрия за производство на дронове, на която останалата част от Европа може да завижда.

Италианската Leonardo подготвя производство на безпилотни летателни апарати с турската Baykar. Турската компания Repkon изгражда артилерийски завод в Германия. Полша закупи оборудване за наблюдение от Aselsan и през декември миналата година подписа споразумение за отбранително сътрудничество с Анкара.

Правителството на Фридрих Мерц премахна блокадата върху продажбата на изтребители Eurofighter на Турция и подкрепи присъединяването на страната към ръководена от Германия схема за противовъздушна отбрана.

В Черно море Турция контролира Босфора, до известна степен се присъедини към „коалицията на желаещите“ в подкрепа на Украйна и се приближава до ролята на водеща държава в потенциална черноморска военноморска мисия на съюзниците на Киев.

Изглежда, че НАТО няма сериозни проблеми с Анкара – лидерите на алианса проведоха среща в турския град през юли.

Кипър е основната пречка

Всичко това е добре, но нито едно от тези развития не премахва основната пречка – Кипър.

Турция признава само северната част на острова, не прилага митническия съюз спрямо останалата част от Кипър и блокира членството на страната в НАТО.

През юни кипърският президент Никос Христодулидис даде ясно да се разбере, че всеки напредък трябва да бъде обвързан с постигането на споразумение за бъдещето на острова.

Върховенството на закона е друга сериозна пречка. Екрем Имамоглу, доскорошен кмет на Истанбул и някога смятан за най-вероятния съперник на Ердоган на президентските избори през 2028 г., е в затвора. През май полицията извърши обиски в офисите на опозиционната Народнорепубликанска партия (CHP).

През 2025 г. Европейският парламент гласува за запазване на замразения процес по присъединяване на Турция към ЕС. Въпреки напредъка в областта на миграцията и отбраната, най-вероятно именно това ще остане положението в обозримо бъдеще.

Така отношенията между Турция и ЕС постепенно се оформят около своеобразен парадокс: членството вече не изглежда реалистична или непосредствена цел, но икономическите, миграционните и отбранителните интереси на двете страни ги принуждават да търсят все по-тясно практическо сътрудничество. Турция иска достъп до европейския пазар, капитали и технологии, докато ЕС има нужда от Анкара за миграцията, сигурността, отбраната и контрола върху Черно море. Основните политически препятствия обаче продължават да правят пълноправното членство на Анкара в блока практически недостижимо.