Кристиан Гьорке не е против Германия да облекчи правилата за дълга, той просто не иска „чист икономически стимул за оръжейната индустрия“. Депутатът-ветеран от Лявата партия е част от нова група парламентаристи, които ще пристигнат в Бундестага следващия месец, за да формират мощна опозиция срещу бъдещия християндемократически канцлер Фридрих Мерц, пише Bloomberg.
Мерц се кандидатира с обещание да засили инвестициите в отбраната. За да направи това, той вероятно ще трябва да промени конституционните ограничения на Германия за вземане на заеми, което е възможно само с мнозинство от две трети в парламента. Но Лявата партия, заедно с крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (AfD), са категорично против увеличаването на военните разходи в подкрепа на Украйна. Общо те разполагат с 216 от всички 630 гласа.
За да заобиколят това препятствие, консерваторите могат да се опитат да се обединят с други партии и да изискват гласуване преди 25 март, когато новият парламент се събира за първи път. Макар и правно обоснован, този ход може допълнително да отблъсне гласоподавателите в Източна Германия, където партиите, които се противопоставят на по-големите разходи за отбраната на Украйна, спечелиха повече от половината от всички гласове.
Изборите миналата неделя бяха ярко напомняне за нарастващото идеологическо разделение в германската политика. Дори ако следващото правителство успее да разхлаби т.нар. конституционна дългова спирачка, се задават други предизвикателства. Неуспешното справяне с дълбоките икономически проблеми и страховете от миграцията може допълнително да раздробят електората. Това може да стимулира подкрепата за AfD , която е под правителствено наблюдение за предполагаема антидемократична дейност, и да доведе цялата политическа система на Германия до точка на пречупване.
Карта на Германия, на която се вижда напредъка на "Алтернатива за Германия" по време на изборите. Графика: Bloomberg
Рони Райнеке е сред избирателите от бившата Германска демократична република (ГДР), които подкрепиха AfD, която спечели най-много гласове от всички партии в региона. „Социалните условия просто не позволяват нищо друго“, коментира Райнеке своя вот. 42-годишният мъж напразно търси постоянна работа и апартамент в Ратенов - малък източен град на един час от Берлин - откакто губи работата си преди повече от година.
„Тъй като никой хазяин не иска да даде апартамент на получател на социални помощи, трябва да живея в приют за бездомни“, изтъква той. Райнеке споделя една стая със сирийски бежанец, с когото комуникира чрез приложение за превод. „Ние се разбираме добре“, добавя той.
Комбинация от фактори стои зад нарастването на крайните партии. Доходите в бившите провинции от ГДР са по-ниски, отколкото тези на запад. Въпреки че изтокът преживя значително подобрение след обединението между ГДР и Федерална република Германия (ФРГ), изостаналите региони са по-концентрирани в тази част на страната и много хора все още се чувстват като граждани от по-ниска класа.
Това се влошава от факта, че източните германци са по-малко привързани към Запада, отколкото хората в други части на страната, особено що се отнася до миграцията и войната в Украйна.
„Хората в Източна Германия, които са живели по различен начин до 1990 г., възприемат тези проблеми различно“, коментира Кай Бергер, депутат от AfD в парламента на провинция Бранденбург. „Те вече не се чувстват представени от основните партии“.
Изследванията също така показват, че макар антимиграционните настроения да присъстват в цяла Германия, те са по-дълбоко вкоренени на изток. Близо половината от хората там са напълно съгласни с твърдението, че „чужденците идват тук само за да се възползват от нашата социална държава“, заключва известно проучване за авторитаризма. На запад едва 30% споделят това мнение.
Освен това, казва Максимилиан Кретер, учен в Института „Хана Аренд“, популярните партии успяват по-добре да привлекат избиратели на запад, които са склонни да подкрепят крайнодесни партии. В тази част на страната, добавя той, „ХДС покрива спектъра от дясното до крайно дясното“.
Въпреки че изостанаха от AfD, Лявата партия и популистката „Сара Вагенкнехт“ също набраха сила в Източна Германия. Тези партии се различават по ключови показатели, но всички те подкрепят поддържането на силни връзки с Русия и отхвърлят увеличаването на военните разходи.
Сара Пагунг, експерт по въпросите за Русия във фондация „Кьорбер“, приписва подкрепата за тези възгледи на комбинация от икономическо разочарование и скептицизъм към разходите за външна политика. Въпреки това, добавя тя, може би най-важният фактор е „голямото недоволство от самата политическа система“.
Жителите на Източна Германия са слабо представени в германския парламент и в други държавни институции. Източник: Bloomberg
Тъй като основните партии в Германия като цяло са съгласни по отношение на Украйна, подкрепата за маргинална партия „предлага възможност да се направи несъгласието с политическата система особено видимо“.
Това беше очевидно в Ратенов, където AfD получи 35% от гласовете, а „Левицата“ си осигури 11,7%.
В централната на „Левицата“ местният представител Томас Лоч показва торбички, пълни с щамповани балони, листовки и презервативи. Докато в предишните години той трудно успява да раздаде около 50, през този изборен сезон хората взимат повече от 250 за по-малко от два часа.
„Отчетохме фантастичен приток на нови, а също и на млади членове“, споделя Лоч. „Това, което помогна, беше, че този път имахме ясна позиция: ясно против изместването надясно и ясно против всякакви допълнителни доставки на оръжия“.
Въпреки че значителен дял от жителите на Източна Германия все още се противопоставят на „Левицата“ заради близките ѝ връзки с Русия – страна, която източногерманците смятат за потисник – тази динамика се променя. По-младите хора са по-склонни да гласуват за маргинална партия и ако центристките партии изискат гласуване за финансиране на отбраната при сегашния парламент, това може да доведе до още повече подкрепа за периферията. Идеята за гласуване е „невероятна“, казва Бергер, политик от AfD. „Това е измама за избирателите.“
Строителният работник Дино Пфицер вече е отчужден от позицията на правителството за Украйна. Бившият военен служи четири години като сержант, но никога няма да се върне в армията, защото отказва да воюва срещу Москва. Вместо да влезе във война с руснаците, гласоподавателят на AfD казва: „Предпочитам да ги почерпя с бекон и водка“.


230 състезатели от 9 държави се състезават за купа „Одесос – 2026“ (СНИМКИ)
НАП: Доходите от чужбина и имуществото зад граница подлежат на деклариране
Режат опасни клони в Градската градина на Варна
КЕВР обсъжда ново поскъпване на природния газ
Хороскоп за 1 октомври 2026
Robinhood въвежда търговия през уикенда и безсрочни фючърси за клиентите си
Тръмп подкрепи идеята за външни одитори на безопасността при AI
Сенчестата война на Путин изпитва сдържаността на НАТО
България пласира облигации за 2,25 млрд. евро за покриване на бюджетния дефицит
Петролът запазва спада, износът от Близкия изток достига нивото отпреди войната
Renault започва да произвежда електромобили денонощно
Новата бензинова Серия 3 на BMW: 20 ключови факта
Китайски кросоувър записа впечатляващ рекорд на Гинес
Нови фарове рисуват пешеходни пътеки върху асфалта
Audi Q9 дебютира в България
Млада жена от Вършец изпочупи с дървен прът колата на мъжа си
Венци Стефанов: Убийството на Илиян Филипов няма нищо общо с футбола
След куршума за Илиян Филипов: Разстрелват трети собственик на футболен клуб в Пловдив
“Бизнесът за Пловдив“: Убийството на Филипов е тежък удар
Промяна: НС изслушва министър Иван Демерджиев утре