Германската политическа система е устроена така, че да изключва екстремисти. Но страната се събуди за нова политическа реалност, която я насочва надясно, а изключваната в миналото „Алтернатива за Германия“ сега твърдо се установява в германската политика, пише CNN.
Традиционните консерватори в страната спечелиха най-голям дял от гласовете на изборите в неделя и ще се стремят да сформират следващото правителство, а „Алтернатива за Германия“ остана на второ място. Но не бъркайте – второто място е огромен резултат за партия, която макар че вероятно няма да е във властта, ще се радва на засилено влияние.
Партията удвои подкрепата си от предишните избори през 2021 г., когато получи 10,3% от гласовете. Сега тя е първата крайнодясна партия в Германия след Втората световна война, която получава такива широки нива на обществена популярност.
„Алтернатива за Германия“ достигна до особено голям брой избиратели в Източна Германия, където отдавна има бастион. Но тя също така получи значителна подкрепа в избирателни окръзи в западната част на страната, включително промишления град Гелзенкирхен, който страда от стагнираща икономика и висока безработица, и Кайзерслаутерн, който е заобиколен от редица американски военни обекти, включително военно-въздушната база „Рамщайн“.
Създадена като реакция на политиките в еврозоната през 2013 г., „Алтернатива за Германия“ свикна да бъде в покрайнините на германската политика в страна, белязана от нацисткото си минало, в която всяка крайнодясна партия е гледана с предпазливост.
Тя спечели първите си места в Бундестага едва през 2017 г. и не успява да получи платформа в традиционните германски медии поради острата си антимигрантска и антиислямска реторика. На тези избори за първи път партията излъчи кандидат за канцлер.
"Алтернатива за Германия" призоваваше за „ремиграция“ – масово експулсиране на имигранти. Противоречивата политическа позиция предизвика сравнения с нацистката ера. Тя официално е заподозряна в крайнодесен екстремизъм от германските власти и части от нея са наблюдавани от правителството.
Всичко това изглежда се промени. Сега „Алтернатива за Германия“ е най-голямата опозиционна партия и това я превръща в голям политически претендент, който не може да бъде игнориран. Това предизвиква дебат в Германия, като в същото време принуждава традиционните опоненти да признаят, че трябва да направят повече по основни проблеми, ако искат да задържат гласове.
Възходът отразява случващото се в цяла Европа, където редица твърдолинейни десни партии постигат напредък. В Нидерландия, Франция или Австрия тези партии вече не могат с лекота да бъдат отхвърлени от политическия живот, когато са спечелили значителни дялове от гласовете или, в случая с Италия, управляват страната.
Възниква въпросът дали т. нар. защитна стена, неофициално споразумение между традиционните партии в Германия да се обединят, за да задържат „Алтернатива за Германия“ извън властта, ще остане трайна.
В израз на увереността на партията ръководителят на младежкото ѝ крило „Млада алтернатива“ каза пред CNN в изборната нощ, че е сигурен, че защитната стена ще падне след изборите в неделя.
Противоречивото решение на Мерц да прокара законопроект за имиграцията с помощта на „Алтернатива за Германия“ през януари може да е ранен признак за това как възнамерява да работи като канцлер.
Политици от „Алтернатива за Германия“ вече твърдо обръщат поглед към следващите избори през 2029 г. и са категорични, че дотогава защитната стена няма да съществува.
„Сигурен съм, че т. нар. защитна стена ще изчезне след тези избори. Ще има ХДС след Фридрих Мерц и той ще трябва да работи с „Алтернатива за Германия“, коментира Ханес Гнаук, ръководител на младежкото крило на партията.
Сега Мерц има трудна задача да сформира ново правителство, като в същото време начертае нов път за ХДС. Новият лидер, който вече не е обвързан с политиките на „отворените врати“ при Ангела Меркел, обеща да върне партията към по-консервативните ѝ корени като част от усилията за сдържане на крайната десница.
Но обещанието на Мерц да свърне отново надясно е съпътствано с рискове. Ходът може да засили още повече позициите на „Алтернатива за Германия“, като в същото време изолира по-центристката база от поддръжници на ХДС.
Новото правителство на Мерц вероятно ще включва другата голяма центристка партия, левоцентристките социалдемократи (ГСДП), които оглавяваха предишното коалиционно правителство и излязоха на трето място на изборите в неделя.
Но сформирането на правителство може да се окаже трудно, тъй като двете партии може да се сблъскат по ключови проблеми, особено външната политика. Няма гаранции, че новото правителство няма да е също толкова разединено като предишната управляваща коалиция.
Макар че Германия отдавна презира крайнодесните партии, за разлика от европейските ѝ съседи, някои германци считат, че е време за скъсване със старите табута.
А силният трансатлантически съюзник на „Алтернатива за Германия“ в лицето на технологичния милиардер Илон Мъск само подкрепя това виждане. В същото време в реч пред Мюнхенската конференция по сигурността американският вицепрезидент Джей Ди Ванс каза пред ръководителите на Европа, че в една демокрация „няма място за защитни стени“, в ясен намек за „Алтернатива за Германия“.
Мерц ще трябва да се бори с администрацията на Доналд Тръмп, която хвали ключовия му противник и изглежда прекъсва дългогодишните връзки в областта на сигурността между Европа и САЩ.
Силно правителство в Берлин и обединена Европа изглеждат по-важни от всякога. Континентът търси лидери, докато Тръмп продължава мирните преговори за Украйна без европейско участие.
За Мерц независимостта на Европа от САЩ е основно притеснение. „Най-големият ми приоритет ще бъде да укрепя Европа възможно най-бързо, така че стъпка по стъпка да постигнем истинска независимост от САЩ“, каза той на кръгла маса с ръководителите на други партии в неделя вечерта.
Макар че традиционните партии в Германия изключват радикално крайнодясно правителство, предизвикателствата пред Мерц едва сега започват.


Изтеглиха жребия за световното по футбол през 2026 г. Вижте всички групи
Спасители във Варна извадиха немска овчарка от 25-метров кладенец
Проблемите с водата в Аврен продължават
През 2024 г. България e сред най-засегнатите държави в ЕС от горски пожари
Черен ден! Катастрофа взе три жертви край Търговище
Защо противоборството между Китай и Япония расте
Какво представлява T-Dome системата на Тайван и може ли да парира китайски атаки
Биткойн към $50 000 и злато към $5 000? Ще се върнем ли към нормалното в 2026 г.
Как Украйна да получи замразените милиарди на Русия
Netflix купува Warner Bros. за $72 млрд. в брой и акции
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Уникална Toyota Mega Cruiser от 1996 година отива на търг
Tesla намали цената на Model 3 в Европа
Рембранд, Вермеер или Ван Гог – изберете сами
Икономист: Младото поколение не иска да бъде управлявано
Кой би могъл да замести Николас Мадуро?
Назрява ли бунтът: Винената индустрия във Франция е пред колапс
Мондиал 2026: Мексико и ЮАР откриват шампионата