Шумът около предсрочните парламентарни избори в Германия започва да затихва, но каквото и ново правителство да бъде сформирано, ще бъде изправено пред трудна битка, пише Euronews.
Трите основни притеснения на Германия за тези избори бяха мирът и сигурността в Европа, икономиката и социалните въпроси. Въпреки това лидерът на дясноцентристката Християндемократическа партия (ХДС) и фаворит за нов канцлер Фридрих Мерц постави миграционната политика на върха на своя дневен ред след поредица от смъртоносни атаки от чужденци, които доминираха в местните медии през последните няколко месеца.
Мерц е притиснат да сформира стабилно правителство възможно най-бързо, за да започне да се занимава с тези проблеми, като вече е стартирал коалиционни преговори с лявоцентристката Германска социалдемократическа партия (ГСДП).
И така, какво точно е заложено на карта?
Трудна трансатлантическа връзка
След рухването на трипартийното правителство само часове след преизбирането на американския президент Доналд Тръмп миналата година точните перспективи за силната подкрепа на Германия за Украйна са неясни – това се случва, когато САЩ и Русия се доближават до сделка относно бъдещето на Киев.
Тъй като напрежението между Европа и Русия нараства, Рафаел Лос от Европейския съвет за външни отношения казва, че геополитическите въпроси ще бъдат сред основните приоритети на правителството в Берлин.
Мерц наскоро направи "многобройни изявления относно трансатлантическите отношения и проблемите, които Доналд Тръмп ще създаде за Германия и Европа", коментира Лос пред Euronews. „Това върви ръка за ръка с отбранителните способности на Германия, въпросите за дълговата спирачка, наборната военна служба и т.н.“, добавя той.
Европа и Германия в частност са все по-притеснени, че САЩ, под управлението на Тръмп, ще бъдат по-малко фокусирани върху защитата на Европа, дори когато континентът се сблъсква с перспективата за все по-враждебна Русия и по-високи енергийни разходи.
По-тесни отношения с ЕС
Отношенията с Франция и Полша бяха помрачени през последните няколко години, като канцлерът Олаф Шолц на няколко пъти се оказа в противоречие с ключови френски и полски политики. Но въпреки това страните успяха да си сътрудничат.
„Потенциалният резултат от тези избори е, че с канцлер Фридрих Мерц – ако той успее да формира управляващо мнозинство – може да има нулиране в тези изключително важни отношения“, обяснява Лос. „Това също може да осигури нов тласък на европейската политика от Берлин“, добавя той.
Увеличени разходи за отбрана
Въпреки че Мерц обещава по-силно и по-стабилно правителство, възникват въпроси около финансирането на увеличените разходи за отбрана, особено във връзка със заплахата от Русия.
„Това е големият въпрос, който разби предишната управляваща коалиция и ще бъде основният въпрос, на който новата правителствена коалиция в Берлин ще трябва да отговори възможно най-рано“, коментира Лос.
Въпреки че една потенциална коалиция между ХДС и ГСДП може да донесе повече стабилност на Германия, която също се опитва да съживи рецесиращата си икономика, въпросът за сътрудничеството между политическите партии също е важен, особено след като германската политика става все по-поляризирана.
„Черно-червената коалиция със сигурност би могла да донесе стабилност. Много ключови въпроси обаче ще се въртят около това дали може да се осигури мнозинство от две трети в Бундестага – например да се промени конституцията за нов специален фонд, да се реформира дълговата спирачка или да се въведе отново наборната повинност по нов модел“, посочва Лос.
Вътрешният фронт
Високите разходи за енергия и спираловидно нарастващите разходи за живот подхраниха разочарованието сред много германци от традиционните партии в правителството. Това беше отразено в рекордния резултат на крайнодясната партия Алтернатива за Германия (AfD), която събра 20% от гласовете по време на вота.
Подкрепата за AfD беше особено силно изразена в бившата Източна Германия, която остава помрачена от инфраструктурни проблеми, които сега са видими в цяла Германия; училищата се рушат, няма достатъчно детски градини.
Следващото правителство ще трябва да инвестира сериозно в инфраструктура, казва Лос.
"Политическите партии, както тези в правителството, така и опозицията - особено Зелените и до известна степен левицата - ще трябва да поемат отговорност, като адресират тези проблеми програмно“, заключва Лос.


Всеки втори млад човек у нас живее в пренаселено жилище
България изхвърля 109 кг храна на човек годишно: как се вписваме в европейската картина
Сметище изникна върху гробове в Централните гробища – Варна
Плащаме 80% по-скъпо брашно от гърците
България предава на Гърция 48 исторически реликви срещу тленните останки на цар Самуил
Бърнам отвори въпроса за връщане на Великобритания в ЕС след следващите избори
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 2
Bentley пусна първата си изцяло електрическа кола, част 1
Г. Попов: Терминът свръхпечалба не съществува, държавата атакува "белия" бизнес
Lindt понижава цените поради спад в търсенето на шоколад
Renault Initiale - забравеният прототип с V10 от Формула 1
Tesla огложи представянето на Roadster с две седмици
Китайски луксозен SUV се запали заради чужда батерия
Volkswagen разкри дизайна на електрическия Tiguan
Механик натрупа 7000 eвро глоби с кола на клиент
Тайната операция на ЦРУ: как се опитаха да извадят съветска подводница от 5000 м дълбочина
САЩ отлагат доставката на 66 F-16 за Тайван: първите изтребители вече се върнаха
Джиджи Хадид със снимки от ЧРД на дъщеря си
Роди се бебето на Дилън Спраус и Барбара Палвин
преди 1 година От сега подготвят план "Барбароса-2" за 2030 г. Това могат, това правят. Когато ги засърби "петата точка". А се знае кой ще ги почеше пак. отговор Сигнализирай за неуместен коментар