Спечелилият изборите и бъдещ канцлер на Германия Фридрих Мерц (ХДС/ХСС) е започнал преговори със социалдемократите за бързо одобряване на специален фонд на стойност 200 млрд. евро за разходи за отбрана, пише Bloomberg, като се позовава на запознат източник.
Официални представители на християндемократите на Мерц и социалдемократите, чийто бивш лидер е досегашният канцлер Олаф Шолц, обсъждат начини да заобиколят строгите ограничения върху държавните заеми, за да освободят ресурси за армията.
Те обмислят как да прокарат новия пакет, който би бил двойно по-голям от този, одобрен преди три години, през фрагментирания парламент. Говорители на партиите са отказали да коментират темата пред информационната агенция.
Мерц обещава да увеличи инвестициите в германската армия, за да се противопостави на руската агресия. Плановете му се сблъскаха с проблеми, след като маргиналните партии си осигуриха блокиращо малцинство в следващия парламент. Основните партии контролират по-малко от две трети от местата и нямат гласовете, за да облекчат конституционните ограничения върху държавните заеми.
Основните партии обаче могат да заобиколят ограниченията, като прокарат гласуване преди първото заседание на новия законодателен орган на 24 март.
Победителят от изборите в неделя е подложен на натиск да действа бързо, докато останалата част от Европейския съюз (ЕС) се чуди как да отговори на решимостта на Доналд Тръмп да принуди Украйна на бърз мир.
Тръмп разговаря с руския президент Владимир Путин и е близо до споразумение с Киев за природните ресурси на страната в замяна на военна помощ. Негови служители казват, че той иска европейските страни да поемат отговорност за гарантирането на бъдещата сигурност на Украйна.
Една от обсъжданите идеи в Германия би била да се одобри специален фонд за новите военни разходи и помощта за Украйна. Други варианти биха били разширяване на съществуващия фонд на стойност 100 млрд. евро или адаптиране на т.нар. дългова спирачка, заседнала и в конституцията, така че да се позволяват допълнителни разходи за отбрана.
Всеки от тези варианти обаче изисква мнозинство от две трети от законодателите, което ще е много по-трудно да се осигури в новия парламент. Вариант е да се свика извънредно заседание на отиващия си парламент, с което явно е съгласен и канцлерът в оставка Олаф Шолц. Това се е случвало за последно през 1998 г., когато Германия взема решения относно войната в бивша Югославия.
Въпреки че подобна опция може да е правно осъществима – и има и прецедент, тя би била политически проблематична. Това би изложило центристките партии на критика от маргиналните партии, които се представиха добре на изборите и биха могли да обвинят Мерц, че игнорира техните избиратели, коментират Антонио Барозу и Мартин Адемер от Bloomberg Economics.
Предложението за извънредно заседание на отиващия си парламент беше публично представено от вицеканцлера Роберт Хабек от Зелените и външния министър Аналена Бербок на пресконференция в Берлин в понеделник. Хабек, който е и министър на икономиката, казва, че сега зависи от Мерц да вземе решението.
Одобряването на корекциите на разходите преди срещата на новия парламент „ще бъде предизвикателство, но би трябвало да бъде изпълнимо, ако Мерц наистина настоява за това“, добавя главният икономист на Berenberg Холгер Шмидинг. „Преди изборите ГСДП и Зелените бяха отворени към идеята за допълване на фонда за отбрана. Това би смекчило рисковете от изборния резултат, който даде блокиращо малцинство на крайнолявата и крайнодясната партии, ако и двете гласуват против конституционните промени“, добавя Шмидинг.
Торстен Фрай, парламентарен лидер на консервативния блок, коментира пред радио Deutschlandfunk, че Германия трябва да действа бързо, пише Ройтерс. „Необходими са много бързи решения, особено в областта на сигурността и външната политика“, казва той.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата