Как парламентарните избори в Германия ще се отразят на икономиката?

В неделя избирателите в Германия ще се запътят към урните, за да определят следващите ръководители на страната. Според последното проучване на общественото мнение, проведено от Politico, дясноцентристките християндемократи (ХДС/ХСС) продължават да са лидери, като получават 29% подкрепа, следвани от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) с 21%.

Социалдемократическата партия (СДП) на досегашния канцлер Олаф Шолц е на трето място с 16%, а „Зелените: - с 13%. Крайнолявата партия и Алиансът „Сахра Вагенкнехт“ (BSW) са съответно с 6% и 5% подкрепа.

Ако проучването на общественото мнение е точно, потенциален резултат може да бъде коалиция на ХДС със СДП или „Зелените“, тъй като нито една от партиите вероятно няма да получи достатъчно гласове, за да състави самостоятелно правителство, пише Euronews. Основните въпроси, с които ще се сблъска новата коалиция, са свързани с дълга на Германия, имиграцията и изменението на климата.

Реформа на германската „дългова пауза“

През 2024 г. икономиката на Германия се сви за втора поредна година, най-вече поради структурни проблеми. Рязкото покачване на цените на енергията натежа върху производствените дейности след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Нарастващите разходи за живот, засилващата се миграция и регулациите в областта на зелената енергия предизвикаха обществено и бизнес недоволство.

Първата точка от дневния ред, с която се очаква да се заеме новото правителство, е реформата на „дълговата пауза“ в Германия - фискално правило, въведено през 2009 г., което ограничава държавните заеми, като контролира бюджетния дефицит до 0,35% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Както канцлерът Олаф Шолц, така и „Зелените“ призоваха за увеличаване на нивото на дълга, тъй като в бюджета за 2025 г. има недостиг от 25 млрд. евро. Коалиционният му партньор СвДП обаче отхвърли предложението, което доведе до разпадане на правителството. Шолц твърди, че съотношението на дълга към БВП на Германия е далеч по-ниско от това на други развити икономики като САЩ, Великобритания, Италия и Франция, които са надхвърлили 100% съотношение на дълга към БВП.

Освен това Берлин е подложен на натиск от страна на НАТО и президента на САЩ Доналд Тръмп да увеличи разходите си за отбрана. Бундестагът одобри специален фонд от 100 млрд. евро за военни разходи. За да се изпълни целта на НАТО, настоящият държавен бюджет ще трябва да се увеличи до 3,6% от БВП.

Лидерът на ХДС Фридрих Мерц, спряган за следващия канцлер на страната, предпочита да запази дълговата пауза и се застъпва за намаляване на социалните помощи и съкращаване на държавната заетост. Той също така подкрепя намаляването на данъците, което ще намали държавните приходи. Мерц изрази готовност да преговаря за условията за намаляване на държавните субсидии. Потенциалният резултат би могъл да бъде увеличаване на държавния дълг при едновременно намаляване на данъците и социалните разходи.

Незаконната имиграция и преходът към зелена енергия

Новата управляваща коалиция в Германия ще трябва да се справи с незаконната имиграция, като същевременно ще насърчава законната миграция на квалифицирани работници. В своята кампания Мерц призова за по-строги правила за миграцията. Шолц и Зелената партия също настояват за депортиране на нелегалните мигранти.

Що се отнася до целите на ЕС в областта на климата, новата коалиция може да оспори икономическото въздействие на високите разходи за зелена енергия върху Германия. Автомобилната индустрия на страната е изправена пред множество пречки за растежа, включително ускорената инфлация, нарастващите разходи за постигане на целите на екологичния преход и засилващата се конкуренция в чужбина. Лидерът на ХДС Фридрих Мерц разкритикува политиките на Берлин в областта на климата, като нарече вятърните турбини „грозни“ и посочи потенциална промяна в разпоредбите за зелена енергия. Това би могло да доведе до корекции в сроковете за постигане на климатичните цели и до по-гъвкав подход към традиционните енергийни източници.

Потенциалната реакция на пазара

Германският индекс DAX многократно достигаше нови върхове през февруари, като акциите в областта на отбраната водеха широките печалби на фона на преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Фондовите пазари в страната вероятно ще продължат тази тенденция, тъй като водената от ХДС коалиция би могла да подобри пазарните нагласи в краткосрочен план. На първо място, резултатът от изборите ще осигури сигурност. Второ, предложените промени в политиката са в полза на икономическия растеж, което подхранва оптимизма за икономическите перспективи на страната.

Еврото също може да се засили, тъй като стабилизирането на икономиката може да привлече инвеститори към германските държавни облигации, което ще доведе до повишаване на доходността им. Продължителните следизборни преговори обаче могат да влошат инвестиционните нагласи и да окажат натиск върху фондовите пазари и единната европейска валута.

„За еврото най-същественият риск е коалиционните преговори да се удължат, като типичната корелация между повишената политическа несигурност и по-слабата валута е налице“, пише Майкъл Браун, старши стратег в Pepperstone.

В крайна сметка движенията на европейските фондови пазари и на еврото се определят предимно от външни фактори, най-вече от събитията в САЩ. Поради това всяка пазарна реакция вероятно ще бъде краткотрайна.