"Алфа Рисърч": 40% от българите искат управление около нова политическа сила

Очакване за значими размествания при вероятни предсрочни избори през пролетта показват нагласите на избирателите според данните от национално проучване на "Алфа Рисърч". Моментните нагласи на избирателите очертават тенденция към нов фрагментиран парламент и сближаващи се позиции между основните конкуренти. 40% от българите очакват нови политически субекти. От това дали подобно очакване ще се реализира като вот за дадена партия, или не, ще зависи до голяма степен резултатът и политическата конфигурация след предсрочните парламентарни избори.

Според проучването 7,6% са за управление около ГЕРБ и "ДПС - Ново начало"; по 16%, почти паритет, за управление около ГЕРБ, но без "ДПС - Ново начало" (16,9%) и за управление, изградено около други от настоящите партии, без тези две (16%). 40,3% предпочитат управление около "нова политическа сила".

В разделеното и фрагментирано българско общество обаче липсва ясна представа, а още по-малко консенсус, каква трябва да е тя. На база на статистическия анализ и при уговорката, че още не са известни участниците в изборната надпревара, могат да се изведат само няколко ориентировъчни разпределения на тези 40% - ако Румен Радев излезе лично със свой политически проект, той може да привлече около половината от тези избиратели; останалите 20% се разпръскват между различни други хипотетични проекти – евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски.

От това дали изобщо ще отиде до урните това мнозинство от 40% и как ще се структурира неговият вот ще зависят три много важни за близкото бъдеще резултата: какъв ще е изходът от предстоящите предсрочни избори, ще се формира ли правителство след тях и какъв ще бъде характерът на бъдещото управление, посочват социолозите.

В седмицата на протестите и правителствената оставка декларираната готовност за включване в предсрочен вот нараства с 5 до 7 пункта (т.е., може да се очаква до урните да излязат между 300 хил. и 500 хил. души повече). Сред неяснотите в това отношение все още е какво ще бъде поведението на активно включилото се в протестите Поколение Z.

Почти 10% от заявилите, че искат да гласуват, декларират, че ще дадат подкрепата си за други партии, а 13,3% – че все още не са направили избор. Това са дялове, които засега не са консолидирани около конкретни политически играчи, но са достатъчно високи, за да променят картината, посочват от "Алфа Рисърч".

Източник: Алфа рисърч

Недоволството срещу управлението отнема малко над 4 пункта от електоралната подкрепа за ГЕРБ. За момента партията запазва първо място с 21,4% от твърдо решилите да гласуват, ако изборите бяха днес. В следващите месеци ще стане ясно дали публично обявената от Бойко Борисов спасителна акция с оставката на кабинета има шансове да омекоти ерозията в доверието към партията, или не. Той запазва доверие от 21,6%, но със съществен ръст в недоверието, което достига 58,8%.

След като уловиха обществените настроения и подкрепиха масовите протести, ПП-ДБ влизат в положителна траектория. Вотът за тях нараства с почти 4 пункта и през декември стига до 17,8% от решилите да гласуват. Лидерите на коалицията не извличат лични дивиденти, но запазват добри позиции. Асен Василев получава 14,6% доверие срещу 63,2% недоверие, Ивайло Мирчев – 14,4% доверие срещу 57,1% недоверие, Божидар Божанов – 12,9% доверие срещу 56,3% недоверие. По-ниско остава одобрението за Атанас Атанасов – 8,2% срещу 58,3% неодобрение.

"Възраждане" е с подкрепа от 11,6%, която им отрежда трета позиция в електоралните предпочитания. Костадин Костадинов към момента се ползва с 10,8% срещу 60% недоверие.

Източник: Алфа рисърч

Лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите - 5,6% доверие срещу 80,3% недоверие, а при декларираното по-високо желание за гласуване, партията отстъпва на четвърта позиция с 9,4% от твърдо решилите да гласуват.

Партньорите в коалиционното управление – БСП и ИТН – са сред най-потърпевшите от динамиката в обществените настроения, която ги поставя на границата за влизане в следващ парламент. Подкрепата за БСП се свива до 4,9%, а одобрението за лидера Атанас Зафиров до 8,4% (и 58,8% неодобрение). Зад ИТН застават 3,8% от решилите да гласуват, а одобрението за лидера им Слави Трифонов спада до 7,6% (и 61% неодобрение).

С 4,2% подкрепа към декември се ползва МЕЧ и на този етап е сред партиите с противоречиви шансове за участие в следващ парламент. Доверието към Радостин Василев е 10,2% срещу 59,8% недоверие.

"Величие" (2,1%) и АПС (1,6%) към момента остават извън рамките на следващо Народно събрание.

След месеци на сериозни политически, икономически и социални предизвикателства коалиционното правителство напуска управлението със 17% положителни, 25% неутрални и 58% отрицателни оценки. 

Министър-председателят Росен Желязков се оттегля от поста с 21% положителни, 30% неутрални и 49% отрицателни оценки. Тези равнища са съизмерими с отношението към мнозинството коалиционни кабинети и техните премиери през последните 15 години в края на управленията им.

По-силна е обществената неудовлетвореност от дейността на 51-вото Народно събрание, превърнало се в терен на нестихваща политическа конфронтация и нелицеприятни сцени. В края на годината парламентът получава одобрение от едва 5%, неодобрение от 69% и 26% неутрално отношение, като дори привържениците на представените в него партии са силно критични.

Председателят на парламента Рая Назарян се ползва с доверие от 14% (предимно симпатизанти на ГЕРБ), недоверие от 45% и 41% неутрални оценки.

Президентът Румен Радев запазва водещи позиции по институционален рейтинг, но също е засегнат от цялостната негативна тенденция. Доверието в него спада с 4 пункта до 35% срещу 33% недоверие и 32% неутрално отношение. Той продължава да привлича симпатиите на избирателите на БСП и националистически партии, но острите атаки срещу въвеждането на еврото и позициите му по геополитически теми дистанцират привържениците на проевропейски формации. 

И през тази година обществените нагласи към съдебната система остават на обичайните равнища на недоверие. Най-критично е отношението към и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов (4% положителни, 38% неутрални и 58% отрицателни оценки). Одобрението за дейността на съда е 14% срещу 53% неодобрение и 33% неутрално отношение.

Най-големите протести от последните десет години поставиха и управляващи, и опозиция в съвършено нова политическа ситуация. Резултатите по ключовия въпрос – обществената подкрепа за протестите – показват много високо, национално по обхват, одобрение. 59% изразяват пълна солидарност с тях срещу 16% на противоположното мнение.

Одобрението доминира във всички социални и електорални групи с изключение на симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на привържениците на БСП и ИТН. Неодобрението от 16 на сто е далеч под сумата от електоралната подкрепа на управляващите партии. Между тези два полюса се разполага тенденция, която проучването регистрира – 25% смятат протестите за справедливи и поради това частично ги подкрепят, но се опасяват, че те могат да доведат до неприемлива политическа алтернатива. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на БСП и на "ДПС - Ново Начало" и много слабо – от привържениците на останалите политически сили.

Високата социална енергия на протестите, бързото им разпространение в голям брой градове и усещането за силата на гражданската активност, промени и оптиката за стабилността на настоящото управление – нещо, което до съвсем скоро се смяташе за нереалистично. В проучването 58% от анкетираните изразиха мнение, че протестите трябва да продължат и да се стигне до оставка на правителството срещу 24%, според които кабинетът трябваше да продължи работата си. В този смисъл ходът с подадената оставка на правителството веднага след третия голям протест съответстваше на обществените очаквания, но и постави партиите в ситуация, в която да съобразяват поведението си с динамично променящите се обществени нагласи, обобщават социолозите.

Настоящото изследване е проведено в периода 5 - 12 декември 2025 г. и е част от регулярния мониторинг на "Алфа Рисърч". Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.