Си Дзинпин превърна петрола от слабост в геополитическо оръжие

Преди САЩ да атакуват Иран Китай похарчи милиарди долари и натрупа най-големите резерви от петрол в света, пише The Wall Street Journal. Според изданието в момента в страната сега няма недостиг на суровина и на горива, което ѝ дава власт над петролните пазари и критична защита срещу Запада.

WSJ оценява резервите от петрол на Китай на между 1 млрд. и 1,4 млрд. барела, което позволява на Пекин сега да ограничи вноса при високите цени на суровината и така да защити своята икономика. Според изданието тези количества ще стигнат за 120 дни потребление. Резервите се трупат основно с количества евтин петрол от Русия и Иран. Vortexa изчислява, че китайските компании са започнали да теглят от резервите едва след май, тоест два месеца след началото на атаките и затварянето на Ормузкия проток.

Това дава и бъдещи възможности на Китай да устои на евентуални блокади, свързани с конфликти със САЩ, например при атака срещу Тайван. По-голямата част от вноса на петрол в Китай през последните години преминава през Малакския проток, близо до Сингапур. Подобно на Ормузкия проток в Близкия изток, тесният воден път е едно от няколкото места, където американските или други военни, биха могли да се опитат да блокират търговията с енергия, но сега тази слабост е неутрализирана.

Китай определи енергийните доставки като част от националната сигурност още през 2014 година и оттогава се подготвя за този момент.

Китай не публикува официално размера на своите запаси. За тях много анализатори, включително и в Ройтерс, съдят от разликата между вноса, местния добидв и потреблението. Ройтерс коментира, че вътрешното потребление не може да бъде изцяло оценено, защото има и скрито потребление за ключови сектори, но анализите на резервите са достатъчно точни.

Последните данни на статистиката показват, че рафинериите в Китай намаляват производството си с 1,6 млн. барела дневно, докато вносът е с 3,5 млн. барела на ден по-малко. Това е резултат не само от ограничените доставки на петрол, а и от усилията на Китай да ограничат потреблението на петрол, допълва още WSJ. През тази година например половината от продадените автомобили са електрически, тоест търсенето на горива намалява видимо.

Допълнително Китай разви значително и жп мрежата и при високата цена на горивата китайците просто се отказаха от автомобилите - за пръвите седем месеца на годината трафикът по пътищата е намалял с 2% на годишна база, а на жп транспортът се увеличава с 4%.

Китай също така ограничи износа на дизел и бензин, за да гарантира доставките за вътрешния пазар.

Но WSJ пише още, че това положение не може да продължава вечно - заради скъпият петрол и ограничените приходи на рафинериите (след забраната за износ) икономическият ръст е най-бавния от 2022 година насам. Кога обаче Китай ще се върне на петролните пазари на този момент е трудно да се прогнозира.