Леденият морски маршрут, който сближава Китай и Русия

Ледът все още покрива голяма част от водата, когато огромният танкер Christophe de Margerie потегля на първото за сезона плаване по Северния морски път в края на май, пише CNN.

Той току-що беше спрял в пристанище, свързано с Arctic LNG-2 — санкционирано от САЩ съоръжение за производство на втечнен природен газ дълбоко в руската Арктика, показват данни за корабоплаването. Оттам, през по-голямата част от пътя, ескортиран от ледоразбивач, танкерът бавно премина през хиляди мили арктически води и Берингово море.

Около две седмици по-късно плаването му приключва на полуостров Камчатка в руския Далечен изток, където танкерът навлиза в уединен залив, който някога е бил дом на съветско военно селище.

Сателитни изображения, анализирани от CNN, показват как Christophe de Margerie се е доближил до огромна плаваща складова единица — конфигурация, характерна за прехвърляне на товари от кораб на кораб. Според оценката на CNN танкерът вероятно е разтоварил санкционирания товар в плаващото съоръжение, след което е поел обратно към Арктика, показват данни на MarineTraffic.

Северният морски път, контролиран от Москва, е покрит с непроходим лед през голяма част от годината и може да бъде използван без ледоразбивачи само за кратък летен период. Той представлява спорен транспортен коридор, пресичащ регион, който все повече се разглежда като ново поле на съперничество между великите сили.

Анализ на CNN на данни за корабоплаването, събрани от базирания в Норвегия Centre for High North Logistics, показва, че от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна международният транзит по маршрута е доминиран от търговията с един чуждестранен играч: Китай.

Тази търговия подпомага руската икономика във военно време и укрепва енергийната сигурност на Китай. Паралелно с това се разширяват китайските корабоплавателни операции в района, което поражда опасения на Запад, че китайското присъствие там може в бъдеще да има и военно приложение.

Ден след като Christophe de Margerie напуска полуостров Камчатка, друг санкциониран от САЩ танкер – Arctic Mulan – пристига при входа на същия залив. Той остава там няколко дни, преди да бъде изтеглен с влекач до същата плаваща складова единица. За около ден корабът е изключил транспондера си, показват данните.

Облачността затруднила сателитното наблюдение на случилото се след това, но ден по-късно транспондерът на кораба отново бил включен и той – вероятно вече натоварен с руския товар – се отправил към китайското пристанище Бейхай.

Сателитно изображение, заснето 11 дни по-късно, според оценката на CNN показва Arctic Mulan акостирал в южнокитайското пристанище, където от миналия септември един терминал е бил „отделен за приемане на санкциониран руски LNG“, според Чарлз Костерус, старши LNG анализатор в компанията за търговско разузнаване Kpler.

Според данните за корабоплаването трансферът е бил повторен със същите плавателни съдове и през юли, което подчертава как Северният морски път се е превърнал в бърз коридор за достъп на Китай до санкционирано от САЩ гориво.

Сега, докато воденият от САЩ конфликт – този път в Близкия изток – задържа танкери с петрол и газ и забавя световната търговия, Китай и Русия се подготвят за това, което може да се превърне в рекорден сезон по алтернативния морски маршрут на върха на земното кълбо.

За Китай това означава и силна година в регион, в който Пекин отдавна иска да разшири присъствието си като самопровъзгласила се „държава близо до Арктика“ – и където топенето на ледовете може през следващите десетилетия да удължи навигационния сезон и да отвори нови маршрути.

„Пред тях сега се открива огромна граница“, казва Дайсуке Харада, генерален директор на енергийното звено на подкрепената от японското правителство Japan Organization for Metals and Energy Security, който е запознат с проекта Arctic LNG-2 и китайските операции в региона.

Арктически мечти

Руският президент Владимир Путин отдавна си представя 5600-километровия маршрут покрай назъбеното арктическо крайбрежие на Русия като важна артерия за търговията и двигател за инвестиции в руските пристанища и нефтени и газови находища.

През последните месеци той заяви, че прекъсванията на търговията вследствие на боевете около Червено море и Ормузкия проток показват, че сезонният маршрут е „най-сигурният, най-надеждният и най-ефективният“.

Китайският лидер Си Дзинпин също от години мечтае за „Полярен път на коприната“ през Арктика – леденото продължение на водещата инфраструктурна инициатива на Китай „Един пояс, един път“. Представен от Си през 2018 г., планът има за цел да разшири китайското влияние в региона – от Русия до Скандинавия и отвъд нея.

Очакваните огромни китайски инвестиции в полярни пристанища и инфраструктура обаче така и не се материализираха. Високите разходи и рисковите условия по маршрута вече бяха усложнили визията на Путин – още преди войната на Русия срещу Украйна да прогони международните играчи от руската Арктика. Китайските държавни корабоплавателни и енергийни гиганти също се отдръпнаха.

Въпреки това ситуацията е създала „прозорец от възможности“ за Пекин, според Марк Лантен, професор в Университета в Тромсьо – Арктическия университет на Норвегия. Китай може да използва влиянието си като основен партньор, помагащ на Москва да развива маршрута, за да изгради собствената си роля в Арктика.

Този уикенд новосъздадена корабоплавателна компания, регистрирана в Сингапур и управлявана от китайци – Sea Legend – се очаква да стартира първата редовна контейнерна услуга, която сезонно ще свързва Китай и Европа. Компанията рекламира транзитно време от 20 дни – приблизително половината от стандартния маршрут през Суецкия канал –като същевременно твърди, че избягва „рисковете от геополитически сътресения“.

Друга китайска компания — New New Shipping, създадена също след руската инвазия в Украйна през 2022 г., миналия месец стартира нова линия от китайския град Тиендзин до Мурманск — най-голямото руско арктическо пристанище. Това допълва съществуващите услуги на компанията, чрез които в едната посока се превозват китайски промишлени стоки, а в другата — руски суровини.

Общо поне шест китайски корабоплавателни компании се очаква да извършат повече от 50 плавания по маршрута през този сезон, използвайки контейнеровози, кораби за насипни товари и многоцелеви съдове. По-голямата част от транзитите са между Китай и Русия, според графици, публикувани от Китайската асоциация на корабособствениците.

Що се отнася до товарите, „Китай и Русия сега са единствените, които реално използват този маршрут – те го разглеждат като част от тясното си сътрудничество“, казва Кел Стоквик, управляващ директор на Centre for High North Logistics към норвежкия Nord University, който следи трафика по Северния морски път.

Търговията по маршрута остава малка в сравнение с основни морски артерии като Суецкия канал и е доминирана от руски нефт и газ, които – заедно с LNG за няколко други азиатски купувачи – основно се насочват към Китай.

Вносът на LNG от Русия в Китай по всички маршрути е нараснал с близо 28% през първата половина на годината като обем, след като износът на LNG от Близкия изток беше замразен заради войната между САЩ и Иран. Европа остава далеч най-големият купувач на руски LNG от несекционирани съоръжения като Yamal LNG, но не чрез транзит по Северния морски път. Предстоящата забрана на ЕС за внос на руски LNG по море през 2027 г. ще промени това.

Всеки от осемте петролни танкера, извършили пълно преминаване по Северния морски път миналата година и насочили се директно към Китай, е бил включен в американския санкционен списък заради превоз на санкционирани товари, според анализ на CNN на данни от CHNL, базиран на регистрационните идентификационни номера на корабите.

Разрастващият се т.нар. „сенчест флот“ – често състоящ се от по-стари кораби, използващи техники за избягване на санкциите и наблюдението — увеличава екологичните рискове по маршрута, твърдят експерти, подхранван от търсенето от страна на втората по големина икономика в света.

Анализатори и представители на индустрията също твърдят, че китайски компании дискретно са доставяли ключово оборудване за силно санкционирания проект Arctic LNG-2. Чуждестранните инвеститори в проекта, сред които две китайски държавни предприятия, френската TotalEnergies и японски консорциум, са замразили или прекратили участието си.

Участието на Китай в проекта, както и в руския проект Yamal LNG, предоставя на китайските компании „ценни знания“, казва Харада от японската организация, която беше сред чуждестранните партньори, замразили участието си в Arctic LNG-2. „Те се учат по ефективен начин“, добавя той.

Основната причина Китай да може да играе тази роля е липсата на последващи действия от страна на Вашингтон по отношение на санкциите, според енергийния анализатор Кел Ейкланд, директор на Eikland Energy AS.

„Трудно е да се преувеличи ролята на Китай за Русия, когато става въпрос за енергийната търговия по маршрута“, казва той.

(Продължава на следващата страница)