Япония иска САЩ да са близо, но не твърде близо

Американският президент не пестеше думи, когато говореше за споровете в търговската политика с Япония.

„От самото начало на нашата администрация търговската ни политика имаше една ключова цел, а именно да премахнем бариерите пред продажбите на американски стоки и услуги“, посочи държавният глава, като добави: „Искаме споразумения, които водят до трайно подобрение на достъпа и на продажбите в САЩ“.

Само че това не беше Доналд Тръмп, а 41-вият президент на САЩ Джордж Х. У. Буш през 1992 г., на доста необичайно място: откриването на магазин Toys R Us в префектура Нара, по време на последното му официално посещение на Буш в Япония като държавен глава.

Магазинът за играчки може да изглежда необичайна обстановка, но това се оказва изключително важен проблем; ограниченият достъп до японския пазар на дребно е в основата на недоволството на администрацията на Буш. Епизодът се повтори отново миналата седмица, когато Toys R Us обяви, че продава японската си дейност. Изискванията на Вашингтон се променият драстично оттогава, но балансиращият акт на Токио си остава същият.

Това беше напълно очевидно през последните седмици, когато премиерът на островната страна Санае Такаичи се опита да разговаря с Тръмп както преди, така и след срещата му с китайския президент Си Дзинпин. Най-големият страх за Япония е Америка да загуби фокус и да позволи на Пекин да започне да диктува политиката си. Но твърде голямото внимание от страна на САЩ може да се окаже и повод за неприятности; през последните седмици японските политици трябваше да се противопоставят на нарастващия натиск на американския министър на финансите Скот Бесънт върху фискалната и паричната политика на Япония. С други думи, Токио иска САЩ да му пазят гърба, но не непременно да надничат през рамото му. 

Един от важните въпроси по темата е свързан с това как Япония се справя с исканията на администрацията на Тръмп.

Всъщност страната има богат опит с подобни връзки с Вашингтон.

В ерата на Буш проблемът е достъпът до пазара на дребно, но през годините се нагнетява натиск за приемане и на американските застрахователи, реформиране на стандартите за одобрение на лекарства и автомобили и непрестанни призиви за по-голям достъп на американски селскостопански продукти.

Методите на Тръмп със сигурност са по-твърди, но са по-директни от принуждаването на Япония от ерата на Барак Обама да проведе реформи, преди да ѝ бъде позволено да влезе в преговорите за Транстихоокеанско партньорство, само за да може САЩ незабавно да се откажат от сделката.

Япония търпи това, защото се нуждае от Америка. В момент, когато други съюзници на САЩ се стремят да се дистанцират от Вашингтон, Токио работи за  поддържане на оптимална дистанция. Поддръжниците на това похвалиха Такаичи за осигуряването на два разговора на върха с президента в рамките на седмица, но нуждата от това говори за несигурността на страната. Приоритет е да се запази фокусът на САЩ и ролята им в Азия.

В Токио някои политици бяха възмутени от готовността на Тръмп да се съгласи с твърдението на Си Дзинпин, че САЩ и Китай са съюзници срещу Япония по време на Втората световна война– формулировка, която размива разликата между днешния Китай, ръководен от комунистическата партия, и националистическото правителство, което се бори с Япония през 30-те о 40-те години на миналия век.

От тълкуването на миналото зависи какво се случва в настоящето.

Сегашното охлаждане в отношенията с Китай беше предизвикано от Пекин, но Япония вече загуби битката за общественото мнение; тя не бива да позволява Овалният кабинет да бъде повлиян по подобен начин. Наскоро публикуван и широко критикуван доклад от американски мозъчен тръст за външната политика, призоваващ Вашингтон да се оттегли от ангажиментите си в Азия, да прекрати съюзите със страни, включително Япония, и по същество да изостави Тайван, предизвика вълна от притеснения в Токио.

Но макар че най-големият проблем е игнорирането, прекаленото внимание от страна на Вашингтон може да предизвика главоболие. Стремежът Бесънт относно усилията за предотвратяване на по-нататъшно отслабване на йената първоначално беше приветствана от Токио. Но все по-острият му коментар относно фискалната политика на страната започва да дразни политиците. Това беше видно, когато министърът на финансите Сацуки Катаяма, предавайки послание от Такаичи, се опита да разсее  твърденията на Бесънт за администрацията като „рефлационистка“.

Такаичи вече има проблеми с формулирането на политиките си, а коментарите само задълбочават усещането, че правителството ѝ е фискално безотговорно – погрешно тълкуване, което се е промъкнало из пазарите, спомагайки за повишаване на доходността по японските облигации и затруднявайки още повече изпълнението на дневния ред на правителството.

Исканията на САЩ понякога могат да се използват като параван за това, което Япония така или иначе иска да направи, но намира за политически трудно. Дори днес исканията на Тръмп за японски инвестиции в САЩ се използват за собствените цели на Токио за редкоземни елементи и енергийна сигурност, като насочва инвестициите към такива проекти, докато исканията му за увеличаване на разходите за отбрана прикриват нарушаването на продължили десетилетия табута.

Натискът от ерата на Буш довежда до отваряне на пазара за Toys R Us и други големи търговци на дребно. Иронията е, че много от американските вериги, които впоследствие се появяват, не се задържат, като или се оттеглият, или продават активите си. Голяма част от ползите са за местните големи търговци на дребно.

Япония може по подобен начин да позволи на Вашингтон да оказва натиск, без да му позволява да определя резултата. Срещу Тръмп и Бесънт това е умението, от което Такачи сега се нуждае.