fallback

Бизнесът в България: Решението за минималната заплата нарушава правото на ЕС

Работодателските организации сезираха еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит за решението на НС

13:09 | 23.02.23 г.

Работодателските организации в България сезираха с писмо еврокомисаря по работни места и социални въпроси Никола Шмит за решението на Народното събрание от 10 февруари за промени в Кодекса на труда, с които се предвижда Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата. Според работодателските организации това решение нарушава правото на Европейския съюз.

Писмото е подписано от председателите на национално представителните работодателски организации Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България.

Според тях последните изменения в националното трудово законодателство са в противоречие на Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

Припомняме, че последните промени на Народното събрание в Кодекса на труда (КТ) предвиждат Министерският съвет да определя минималната работна заплата за страната ежегодно в срок до 1 септември на текущата година „в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.“ Определената по този начин минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година.

Приетият законопроект подменя целите и духа на директивата и международните стандарти в областта, подкопава и обезсмисля социалния диалог в областта на договарянето на минималната работна заплата и ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос, посочват работодателите. Според тях новият текст на чл. 244 КТ противоречи на изискванията на Директивата.

Като аргументи организациите на работодателите посочват, че установената в КТ процедура за определяне и актуализиране на минимална работна заплата за страната не се основава на национални критерии, отчитащи елементите, посочени в съображение на Директивата, както и не е отчетено въздействието върху малките и средни предприятия (МСП) от налагането на ненужни финансови ограничения, „особено, ако те пречат за създаването и развитието на МСП“.

С приетия механизъм напълно се обезсмисля ролята на социалните партньори, а именно да участват в избора на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата и за прилагане на ориентировъчните референтни стойности, посочват от организациите.

Според тях с приетия текст се определя резултатът от прилагане на потенциални социално-икономически критерии, което напълно обезсмисля тяхното обсъждане. Използва се само една от многото примерни референтни стойности, препоръчани от Директивата, при това неправилно - сравнява се минимална заплата с брутна средна заплата, а не нетна с нетна или брутна с брутна, обясняват работодателите.

Това за България е в най-голяма степен неадекватно, тъй като в страната ни още съществува остатък от плановата държавна икономика, административно въведени задължителни начисления за прослужено време, които в другите страни се определят с вътрешните политики за заплатите в предприятията, в съответствие с техните възможности, посочва се в писмото на работодателските организации.

За тях е тревожна и друга част от мотивите на приетия законопроект, а именно, че Директивата изисква държавите-членки да изготвят национални планове за действие на покритието на работната сила с колективно договаряне, ако то е под 80%. Според вносителите „в България колективното трудово договаряне е значително под 80%, което означава, че трябва да се търсят начини (вкл. и законови) да се увеличи обхватът му“.

От АОБР смятат, че с приетата законодателна промяна се нарушава принципът на непосредствена приложимост на правото на ЕС, който определя автоматичното превръщане на нормите на Правото на ЕС след влизането им в сила в действащо право, спрямо всички субекти на това право. Те отправят молба службите на Европейската комисия да инициират разговори с представители на България, в които да бъдат разяснени целите и духа на Директивата 2022/2041 за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:09 | 23.02.23 г.
fallback
Още от Пазар на труда виж още