Заплатите в образованието у нас вече са трайно над средните нива

Най-високите заплати към момента в България са тези в IT сектора, а с най-ниски доходи са работещите в хотели, ресторанти, строителство и селско стопанство. Това каза пред БНР Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) преди дискусия, на която ще бъде представено проучване на института, свързано с нови насоки за реформи в сферата на образованието, както и данни за пазара на труда. 

По думите на икономиста в сектора на високите технологии се вижда ясно забавяне на тренда, като причините са пазарни. "От 2023 г. насам има доста сериозно свиване на търсенето. В този смисъл и динамиката на заплатите се забавя", посочи Николов, допълвайки, че това е временно явление. Дори посочи, че в началото на 2024 г. се вижда леко оживление на възнагражданията в сектора.

С най-ниски доходи остават работещите в хотелите, ресторантите, строителството и селското стопанство. Но това са секторите, където има сериозни сиви практики, уточни Николов. По думите му в същите сектори се наблюдава и системен недостиг на труд. Тенденцията се отчита и в ниските сегменти на преработващата промишленост - сектори като текстил, производство на дрехи, мебелна промишленост и други.

Икономистът отбеляза, че най-високите заплати остават в IT сектора, където те трайно са надхвърлили 5000 лв., а при банките са около 3500 лв. При недвижимите имоти също има повишение. Административните и професионалните дейности остават малко по-назад по този показател. При възнагражданията в ресторанти и хотели има изоставане на доходите - там средната заплата остава около 1300-1400 лв. 

Според Николов реформите при заплатите в училищното образование са един от малкото ясни примери на успешна промяна на образователната политика през последните години. 

"В целия сектор "Образование" заплатите вече са трайно над средните, като по последни данни средните за сектора доближават 2450 лв., а средните за страната са около 2300 лв.", посочи той. И уточни, че това е тясно свързано със споразумение между учителските организации и просветното министерство отпреди няколко години. 

Той отбеляза обаче, че такива споразумения липсват в други сегменти на сектора. И даде пример с предучилищното образование, където се наблюдава трайно изоставане на заплатите. Същото се отнася и до университетската степен, които "станаха жертва на политическата криза", каза Николов.

По думите на икономиста е постигнато естествено дъно на безработицата в страната, която е от порядъка на 150 хил. регистрирани безработни.

Според него по-голямата част от безработните са на практика хора, които не могат да бъдат наети по различни причини. Факторите за това са ниско образование и умения, ниска квалификация, географско местоположение, възраст и др.

По думите му се наблюдава свиваща се младежка безработица, но и задържане на млади хора извън пазара на труда, за което има няколко основни фактора. Едната причина за това е сезонната работа в чужбина, другата е ролята на младите жени в семейството, а третата - немалка част от тези младежи са още в образователната фаза и не работят паралелно с това. Това са предимно позитивни тенденции, посочи икономистът.