Над 60% от хората на възраст между 60 и 64 г. у нас продължават да работят

С увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за Европейския съюз. През 2023 г. над 60% от хората на възраст между 60 и 64 години у нас продължават да работят, което ни нарежда на 11-то място от 27-те държави членки. Това се посочва в актуалния доклад на компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade.

Изследването излиза в навечерието на Международния ден на възрастовото многообразие, който се отбелязва на 24 септември.

В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност на трудовия пазар в Швеция – над 73% при средно 53% за ЕС. Най-ниско е в Люксембург – едва 23%.

В България е сравнително високо нивото на работещите на възраст между 64 и 69 години, като близо една пета от тях продължават да се трудят. За сравнение, в Румъния техният дял е едва 5%. В Естония той обаче вече достига 38%.

Според доклада хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75% от прогнозния дефицит на работна ръка, пише в доклада.

Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст решение може да се търси и в привличането на мигранти. По този показател България продължава да е на последно място в класацията за ЕС, като едва 0,2% от всички работещи у нас са чужденци при средни нива от над 9% за съюза и достигащи до над 53% в държавата, която е първа по този показател – Люксембург. България е и сред основните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави перспективите за пазара на труда у нас още по-тежки, отчитат експертите. 

В доклада се посочват и редица предизвикателства за задържането на хората на трудовия пазар до по-късна възраст. Европа може да разчита на този спасителен за икономиката си вариант само ако компаниите удвоят усилията си и ревизират сериозно политиките си в тази посока. Това включва реорганизация на работните процеси, работното време и смените, както и инвестициите в подходящо за възрастните хора оборудване на работното място. Работата на непълно работно време, работата от вкъщи, ученето през целия живот и борбата с предразсъдъците към възрастта също са важни стъпки. Развитието на здравеопазването е ключов елемент в цялостната стратегия. Това може да подпомогне отлагането или избягването на появата на свързани с възрастта заболявания и така работната сила да се запази по-здрава за по-дълго време.

Трансферът на знания между поколенията трябва да бъде приоритет за бизнеса, стиловете на управление също трябва да станат по-приобщаващи към възрастта. Служителите трябва да имат мотивация да учат и да се променят непрекъснато, посочват още експертите.

Предвид бързо развиващия се технологичен пейзаж, изискванията за обучение обаче ще се увеличат драстично през следващите няколко години, предупреждават те. Очакваните обрати, свързани с използването на генеративен изкуствен интелект, също ще изискват голяма гъвкавост, включително от по-възрастните служители.

Компаниите ще трябва да преразгледат стила си на управление, така че да задържат младите таланти, но да могат да интегрират и мъдростта и ресурса на хората в по-напреднала възраст на работното място, пише в доклада на Allianz Trade. Експертите обаче са категорични, че когато поколенческите отношения не са антагонистични, а кооперативни, компании със смесени екипи повишават производителността както на по-възрастните, така на и по-младите служители.