И тогава Москва посегна към предпоследния коз – газовия рекет

В рамките на големия покер за суровините, който е част от войната за новия световен ред, руският президент Владимир Путин играе с един от последните си козове в тестето с оредяващи карти. Най-надеждният му монополист, руската държавна корпорация „Газпром", спира всички доставки на газ за България и Полша от днес, сряда. Това представлява сериозна ескалация в противопоставянето между Москва и Европа по отношение на енергийните доставки и войната в Украйна. Москва изпълнява заплахата си да спре газовите потоци към страните, които не приемат искането на президента Владимир Путин да плащат за горивото в рубли. Европейският съюз по принцип отхвърли този метод на плащане, но сега, когато сроковете за плащане започват да изтичат, правителствата в Европа трябва да решат дали да приемат условията на Путин или да загубят важни доставки - и да се изправят пред перспективата за разпределение на енергията на централно ниво. Цената на природния газ в Европа поскъпна с цели 17%.

Каква е ползата от това полската компания за природен газ PGNiG и българската „Булгаргаз“ да настояват за спазване на дългосрочните си договори в такава ситуация? Русия вече беше заплашила, че ще затегне кранчето за газ, ако страните получателки не платят в рубли - което те не направиха. Полша и България сега гледат на акта на Москва като на такъв, каквото е: едно от изнудванията, които станаха обичайни за путинизма.

Случаят показва, че въпреки всички оплаквания от страна на BASF и Eon и Германия скоро също може да остане без руски газ.

По време на посещението си във Варшава германският министър на икономиката Роберт Хабек даде да се разбере, че Германия може да стане независима от доставките на петрол от Русия в рамките на няколко дни. Герхард Шрьодер, бивш германски канцлер и настоящ член на надзорния съвет на държавната руска петролна корпорация „Роснефт", все още не е отрекъл това. 

И все пак – колко зависима е конкретно България от руския газ?

Актуални данни показват, че България е силно зависима от руския газ, който съставлява 77% от общите доставки. Самият газ съставлява обаче 14% от общите енергийни доставки. Така като цяло се оказва, че България не е силно зависима от природния газ, а населението в страната е слабо газифицирано (общо около 120 хил. домакинства). С изключение на торовите и стъкларски заводи индустрията също не е силно газифицирана, а основни потребители на газа са топлофикациите. Така например „Топлофикация София“ консумира близо 40% от природния газ. Две трети от потреблението е през зимния период и тогава се използва съхраненият през лятото газ в "Чирен". Годишното потребление на страната възлиза на 3,2 млрд. куб.м (за 2021 г.), а капацитетът на газовата връзка с Гърция (когато бъде пусната) е достатъчен, за да осигури това количество.

Премиерът Кирил Петков пристигна в средата на март край гръцкия град Комотини, където заедно с министъра на  енергетиката Александър Николов направи оглед на строежа на интерконектора между България и Гърция. Снимка: Bloomberg LP

Страната ни имаше договор с „Газпром“, който трябваше да се предоговаря в края на тази година, както и с Азербайджан за доставка на близо 1/3 от потребявания от страната природен газ на цени, по-ниски от тези, които предлага руският държавен доставчик. В случая лошото е, че очевидно нов договор с „Газпром“ няма, а и все още не е завършена ключовата газова връзка между Комотини и Стара Загора, по която трябваше да пристигат доставките от азерите.  Освен през интерконектора Стара Загора - Комотини алтернативни доставки на газ може да има и през системната връзка през Кулата към Солун и през Русе към Гюргево. 

Ясно е едно - без пускането на газовата връзка с Гърция и подписването на договори за доставки от други източници, като например на LNG (втеченен газ), България трудно може да се справи. Все пак надеждата е, че сегашната криза ще ускори тези процеси.