Парламентът прие на първо четене механизъм за компенсации за скъпите горива

Парламентът прие на първо четене предложения от ГЕРБ/СДС законопроект за компнесиране на разходите на потребителите на моторни горива, става ясно от съобщение на сайта на институцията. Високите цени на горивата са в основата на ръста на инфлацията, е посочено в доклада на водещата комисия, към която бяха разпределени текстовете - енергийната.

Мярката ще бъде финансирана с пари от свръхпечалбата на компаниите, които преработват руски петрол у нас. Две са компаниите, които се ползват от дерогацията на Европейската комисия и продължават да използват сорт "Уралс" у нас и заради отстъпките от цената на руския петрол са формирали свръх печалба от 3,5 млрд. лева за годината.

От началото на войната в Украйна цената на руския петрол намалява непрекъснато и в някои месеци разликата между цената му и тази на сорта Brent се движи в рамките на 20-30 долара за барел. Въпреки че цената на суровината остава практически без промяна от лятото на 2021 година, цената на горивата на пазара се повишиха значително, отбелязаха вносителите.

Текстовете предвиждат, че ще бъде въведена вноска специално за всички компании, които преработват руски петрол. Тя ще влиза във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" и ще бъдат прехвърляни към Националната агенция за приходите (НАП). По този начин ще бъде финансирана схемата за отстъпката, която в момента е в размер от 0,25 лева за литър бензин или дизел. Мярката сега се финансира от бюджета.

По време на дебатите в пленарната зала бяха изказани опасения, че мярката за компенсация на горивата противоречи на европейските директиви. Вносителят Делян Добрев обаче коментира, че е бил даден достатъчно дълъг срок (законопроектът беше внесен на 11 ноември), за да може служебното правителство да проведе консултации с Брюксел по казуса.

От "Български възход" повдигнаха и въпроса за компенсациите за скъпата електроенергия за "Лукойл", които през тази година ще бъдат в размер на 400 млн. лева.

На първо четене текстовете бяха одобрени със 166 гласа "за", шестима бяха против, а 42-ма депутати се въздържаха при гласуването. Предложения за промени между първо и второ четене могат да бъдат внасяни до 9 януари 2023 година.