Как Европа удря спирачка на амбицията на Испания да бъде зелен енергиен хъб

Амонякът е по-лесен за транспортиране, тъй като газът може лесно да бъде втечнен. Съединението, което се състои от азотни и водородни молекули, се счита за „зелено“, ако е направено с възобновяема енергия.

Cepsa планира да инвестира 1 млрд. евро в производствено съоръжение в Сан Роке, което трябва да бъде завършено до 2027 г. Новият търговски маршрут - напомняйки подобен проект в близкия Уелва на Iberdrola SA, най-големия разработчик на чиста енергия в Европа - предвижда превоз на химикала до Ротердам.

Но амонякът е силно токсичен, запалим и разяждащ. Поради рисковете за здравето и околната среда, това изисква строги стандарти за безопасност, предупреждава организацията с нестопанска цел Global Maritime Forum. Това ограничава броя на съдовете, които могат да го транспортират или съхраняват.

Гръбнакът на експортните амбиции на Испания обаче е H2Med. Тръбопроводът на стойност 2,5 млрд. евро може да транспортира 2 млн. тона водород годишно. Подводната връзка, която трябва да получи финансиране от ЕС, ще минава от Барселона до Марсилия и евентуално може да се свърже с Германия.

Докато доставките и транспортните връзки на Испания се оформят, други страни все още изостават значително. По-малко от 10% от стотиците проекти, обявени по света, всъщност са подкрепени от реален капитал, изчислява индустриалната група Hydrogen Council. Фирмата за анализи Aurora Energy Research изчислява, че само 1% от планираната глобална тръбопроводна мрежа в момента е в процес на изграждане.

В списъка с изоставащи страни в Европа влиза и Германия, която изостава в ангажимента си да постигне целта си за 10 теравата водороден капацитет до края на десетилетието.

Съоръжението на Iberdola в Пуертолано може да доставя 3000 тона водород годишно. Източник: Bloomberg

Производството на зелен водород може да струва над два пъти повече от неговата „сива“ версия, която се извлича от изкопаеми горива. Макар САЩ да насърчават чистия вариант с данъчни стимули, за да помогнат за преодоляването на тази празнина, политическата рамка на Европа е по-хаотична и Испания започва да губи търпение.

„Вече имаме много проекти за зелен водород в Испания и в други страни, но все още не знаем каква ще бъде подкрепата за тези проекти“, признава Игнасио Галан, председател на базираната в Билбао Iberdrola, в разговор с анализатори след представяне на последния финансов отчет.

Първите пилотни търгове в ЕС за подпомагане на производителите чрез фиксирана цена на килограм няма да стартират преди тази есен, като пълното регулиране ще настъпи чак през 2028 г.

С евтината си вятърна и слънчева енергия Испания се развива бързо на места като Пуертолано. На около 240 километра южно от Мадрид Iberdrola изгради най-големия промишлен електролизатор в Европа – скъпо оборудване, необходимо за разделянето на водата на водород и кислород.

Испания обаче се нуждае от около 300 подобни съоръжения, за да отговори на собственото си търсене на екологичен водород, преди да може да започне да го изнася, предупреждава Хавиер Ревуелта, старши директор в Afry Management Consulting. „Тепърва предстои да видим дали износът от Испания е най-добрият вариант“, добавя той.