Екологични политики могат да провалят газова сделка между ЕС и Тръмп

Въпреки заплахите за високи мита върху вноса на европейски стоки в САЩ в своята първа официална международна изява новият президент Доналд Тръмп заяви, че е готов да осигури на Европейския съюз (ЕС) евтини енергоресурси, включително и втечнен природен газ, които да запазят конкурентоспособността на европейската икономика.

Проблем обаче могат да се окажат екологичните политики по отношение на метана, които в момента се споделят от ЕС и САЩ, пише европейското издание Politico.

Преди няколко години и двете страни влязоха в т.нар. коалиция за метана, подписана по време на климатичната конференция на ООН в Глазгоу. В нея участват повече от 100 държави и целта е намаляването на емисиите метан с 30% до 2030 година. В изпълнение на ангажиментите си през май 2024 година ЕС одобри правила за вноса на петрол и природен газ от страни, които не следят за емисиите метан. Според тях през 2027 година може да бъдат налагани глоби и санкции за вносителите от тези държави.

През 2021 година споразумението за метана беше посрещнато с ентусиазъм, защото еколозите пресметнаха, че ще забави повишаването на глобалните температури с 0,2°С до 2050 година. Надежда, че ще се сбъдне беше и включването на САЩ - водещи в добива и износа на петрол и природен газ.

Но още с избирането си за президент Доналд Тръмп даде да се разбере, че САЩ няма да участват в никакви екологични инициативи. Той съобщи, че ще извади страната от Парижкото споразумение, както вече направи при първия си мандат, и вероятно коалицията за метана също няма да бъде "пожалена". Той вече подписа укази, насърчаващи изкопаемите горива и обеща да премахне всички мерки, които пречат на индустрията.

Проучванията показват, че метанът е много по-токсичен за атмосферата от въглеродния диоксид, но и се разпада по-бързо. Според еколози ограничаването му може да бъде много по-ефективно за забавяне на климатичните промени от другите мерки. Метанът обикновено се изхвърля в атмосферата при добива на изкопаеми горива, както и при преноса на природен газ. Той е без цвят и мирис и разлив може да остане незабележим дълго време.

Говорителят на ЕК по въпросите на енергетиката Анна-Кайса Итконен е потвърдила пред Politico, че мерките за ограничаването на метана ще засегнат вноса на американски газ, ако действително Тръмп се откаже от коалицията. На този етап не е предвидено изключение за компаниите от САЩ. Европейски депутати допълват, че правилата не предвиждат мита, но може да се стигне до налагане на глоби. Те трябва да бъдат насочвани към компании, които ще се възползват от облекченията на американския президент и откажат да спазват климатичните стандарти.

Анализатори смятат, че бизнесмен като Тръмп няма да се откаже от приходите, които получава от ЕС за енергийните доставки и може да си затвори очите за метана. Особено когато цената на втечнения газ в Европа е по-висока от други традиционни пазари в Азия за американските компании.

Първият индикатор какво ще направи Вашингтон е дали Тръмп ще подкрепи инициатива за следене на метановите емисии от танкерите, превозващи втечнен природен газ за Европа, посочва още Politico.

Това няма да бъде единствената екопречка пред търговските отношения между ЕС и САЩ. От 2026 година страните от ЕС ще налагат т.нар. "въглероден данък" при вноса на стоки от държави, които не спазват европейските екологични стандарти. Те засягат стоки, чието производство емитира големи количества въглероден диоксид - например стомана или торове.