Що за санкции?! Иран печели от петрол повече, отколкото си представяте

В последните дни едни от най-големите спорове в международната общност са кани ли се Иран да създаде ядрена бомба и колко ефективни за възпирането на това желание са бомбардировките на САЩ и Израел, извършени през юни. Фокусът обаче трябва да е друг, смята анализаторът на Bloomberg Хавиер Блас и посочва петролната индустрия, която, макар и поставена под санкции, е процъфтяващата "дойна крава" на властта.

През 2024 г. добивът на петрол в Иран достигна 46-годишен връх, се казва в коментара на експерта. Данните за първата половина на 2025 г. показват продължаващ ръст, който може и да се запази, защото петролните съоръжения останаха като цяло незасегнати от бомбардировките. Израел нанесе само ограничени удари по рафинерии, които бързо могат да бъдат ремонтирани.

Дневният добив на петрол в Иран в последните 60 години. Графика: Bloomberg

Нещо повече - американският президент Доналд Тръмп дори коментира, че Китай ще може да продължи да купува ирански петрол въпреки част от наложените от САЩ санкции.

"Какви точно санкции?!", пита Блас и допълва, че те са само на хартия, а политиката на "максимален натиск", за каквато говореха във Вашингтон преди началото на 12-дневната война, не съществува за петролния сектор. Причината САЩ да неглижират явните нарушения на ембаргото е желанието на Тръмп да държи ниски цените на петрола, а инфлацията - под контрол.

Но каквито и да са целите, резултатите са, че Техеран печели повече, отколкото можете да си представите, пише Блас. През 2024 г. добивът на петрол в страната достига 4,3 млн. барела на ден, плюс още 725 хил. барела природен газ и кондензати. Добивът не е надминавал 5 млн. барела от 1978 г., преди свалянето от власт на шах Мохамед Реза Пахлави. Приходите от износа на петрол са достигнали 12-годишен пик от 78 млрд. долара.

Иранската петролна индустрия е под ограниченията на САЩ още от 1979 година, когато президентът Джими Картър налага първите санкции, свързани с продължилата 444 дни заложническа криза. 66 служители в американското посолство в Техеран са държани като заложници от 1979 до 1981 година, след като студенти окупират дипломатическата мисия в подкрепа на Ислямската революция в страната.

При освобождаването им има известно смекчаване, но мерките се връщат от Роналд Рейгън и стават по-строги през 1996 г. в мандата на Бил Клинтън, след което продължават и в мандата на Барак Обама.

Но практиката показва, че за Вашингтон поддържането на ниска цена на петрола е по-важна, пише още Хавиер Блас.

Именно в условията на тези санкции се е развил добивът на кондензати и втечнен природен газ, не без сериозната помощ на бизнеса, свързан с Корпуса на гвардейците на Иранската революция.