Как високите цени на среброто ще се отразят на соларния сектор

Към настоящия момент цената на среброто до голяма степен се акумулира като загуба в компаниите, които произвеждат фотоволтаични панели, но големите производители подобряват технологията и намаляват сребърната паста в производството. Това обясни Меглена Русенова, председател на управителния съвет на Българска фотоволтаична асоциация (БФА), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Тя съобщи, че през тази година се очаква новите технологии „до голяма степен да неутрализират ефекта от скъпото сребро“ като го заместват с мед. По думите ѝ това се случва на фона на „зашеметяващ спад“ в цените на оборудването през последните 24 месеца.

„Де факто през последните две години имаме повече от 50% намаляване на цените, не само на фотоволтаичните панели, но и на другите компоненти“, посочи Русенова.

Тя отбеляза, че възобновяемата енергия продължава да бъде най-бързо растящият сегмент в енергетиката на Европа, а 2026 г. се очертава като ключова за затвърждаване на позициите на България като регионален лидер. Въпреки предизвикателствата, свързани с поскъпването на суровините и административните бариери, инвестиционният процес в сектора е в своя апогей.

Според нея един от основните фактори, които вълнуват пазарите в началото на тази година, е рязкото поскъпване на среброто, който е ключов компонент в производството на соларни панели. По думите на Русенова, макар това да е сериозен разход за производителите, крайният потребител в България все още не усеща тежестта му.

Председателят на БФА подчерта, че въпреки амбициите на Брюксел за по-голяма автономия, пазарната реалност остава непроменена и Китай продължава да бъде основният доставчик на соларни модули за ЕС.

„Към момента практически 100% от пазара в България, а и в Европа, бих казала, се доминира именно от произведени в Китай PV модули,“ посочи Русенова, но подчерта, че Европейската комисия вече прилага по-протекционистична политика, за да стимулира местното производство. Въпросът според нея е дали Европа трябва самоцелно да се стреми към производство, или по-скоро да се възползва от ниските цени на китайските модули, за да осигури по-евтина енергия за бизнеса и домакинствата.

Председателят на фотоволтаичната асоциация отбеляза, че България успява да си възвърне лидерските позиции в региона, като надхвърля 5500 мегавата инсталирана мощност. Тя посочи, че само за изминалата година вероятно са добавени около 1000 мегавата, а фокусът през тази година се измества към системите за съхранение на енергия (PV + съхранение).

„България не е само консуматор, но и производител на важни компоненти за индустрията. В зона „Божурище“ и други части на страната вече функционира цял индустриален клъстер, произвеждащ конструкции, кабели и високотехнологични инвертори, което носи висока добавена стойност за българския Брутен вътрешен продукт“, коментира Русенова.

Председателят на БФА обясни, че възобновяемата енергия в Европа е малко над 47% от потреблението, като соларната енергия съставлява около 23% от нея. За страната ни обаче, въпреки интензитета на инвестициите, които се реализират в соларни централи, все още е делът на възобновяемата енергия в под средния за Европа – около 34%.

Като една от причините за този резултат председателят на БФА посочи административните бариери, свързани с т.нар. „продуктова такса“, която за фотоволтаичните модули е четири пъти по-висока от обичайното.

Намалява ли цената на оборудването за производството на фотоволтаици? Обосновано ли е повишаването на продуктовата такса при производството на фотоволтаични панели? Ще усетят ли потребителите по-ниска цена на електроенергията, произведена от соларните централи? Какви са глобалните инвестиции в чиста енергия?

Целия материал може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.